Той е дете-чудо, научава се да чете малко преди да проходи и написва първия си труд за дарвинизма на възраст, когато връстниците му се учат да пишат ченгелчета.
На 18 години Винер защитава дисертация в Харвард. След това учи философия на науката при Бъртранд Ръсел в Кеймбридж и математика при Давид Хилберт в Гьотинген. После ексцентричният млад учен става професор в почти дузина университети, получава катедра в Масачузетския технологичен институт, пише стотици статии за различни клонове на математиката.
Набира средства за учени, бягащи от Хитлер, изгражда математически модели на американската ПВО и забавлява студентите си по време на лекции и извън тях.
Веднъж спира да си побъбри по математика с един от учениците си по пътя към столовата и му задава странен въпрос: „Откъде дойдох? И след като получава отговора, прави заключението: „Явно още не съм ял.“
Но постижение на Норберт Винер, с което остава в историята, се случва след войната. През втората половина на 40-те години се разработват първите компютри с пълна сила, машините от второ поколение са вече на прага, а все още липсва стройна отделна наука за управление, комуникация и обработка на информацията в новите технологии.
Винер става бащата на тази наука. През 1948 г. той публикува класическия труд, наречен „Кибернетика, или контрол и комуникации в животните и машините“ (Cybernetics, or Control and Communication in the Animal and the Machine).
Измисленото от Винер име "кибернетика" идва от гръцкото „изкуство на управлението“. Думата, между другото, е била известна на древните гърци, но е означавала изкуството да се управлява кораб, а по-късно и държавата.
Според Винер това е "наука, която изучава управлението и регулирането на машините, живите организми и социалните структури".
Днес всички наричат Винер "бащата на кибернетиката", а самата кибернетика се занимава с изкуствен интелект и невронни мрежи.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари