Казват, че надеждата умира последна. А реалистите добавят злобно: "... след като умори и нас". Кой е прав?
Има ли полза от надеждата и оптимизма? Дали причината да не правим нищо за глобалните кризи или за личните си проблеми е, че 80% от хората са непоколебими оптимисти, дори да не се определят като такива, без значение на възраст или етническа принадлежност?
Тези данни са потвърдени от д-р Тали Шарот (Tali Sharot), невролог от University College London, в момента гостуващ професор в MIT.
Нейният екип е провел изследване, резултатите от което са публикувани в Nature Neuroscience.
Проучването показва, че мозъкът ни е много добър в обработката на добрите новини и в някои случаи елиминира лошите изцяло. Но макар това да изглежда като недостатък, който пречи на хората да имат по-реалистична представа за света, тази ситуация носи значителни ползи за здравето ни.
На участниците в експеримента е съобщено, че рискът да се разболееш от рак се оценява на 30%. Ако доброволецът първоначално смятал, че рискът е 40%, след тази информация е снижил субективната си оценка на 31%.
Но ако предварителната оценка е била 10%, то се съвсем слабо се повишава, тоест оптимистите си остават оптимисти, независимо от информацията, която получават.
Когато новината е положителна, при всички хора се забелязва повишена активност на фронталния лоб на мозъка. При негативна информация оптимистите имат по-слаба активност във фронталния лоб, а песимистите – по-висока.
Този резултат не е изненадващ. Все по-очевидно става, че голяма част от мозъчната функция при вземането на решения понякога "идва с грешни и прекалено оптимистични отговори въпреки доказателствата" - коментира д-р Крис Чеймбърс (Chris Chambers), невролог от университета в Кардиф.
Статистиката показва например, че около 50% от двойките се развеждат, но повечето хора смятат, че за тях тази вероятност е много по-ниска. Ето още един пример: ако средната продължителност на живота в света е 67 години, хората очакват да бъдат здрави и да живеят по-дълго, отколкото средния човек.
Хората виждат статистиката, но не смятат, че тези цифри се отнасят за тях. Вместо това, надценяват положителните и подценяват вероятността от негативни събития - като развод, рак, инциденти - това няма да се случи с тях.
Но защо тогава сме оптимисти?
Според д-т Шарот мозъците ни работят по този начин.
"Когато оптимистите да си представят бъдещето, се забелязва много по-висока активност в области, които са свързани с емоциите като амигдалата, както и области, които модулират емоционални реакции," обяснява тя. "Когато хората си представят по-положителни събития, те си ги представят по-подробно и по-живо. А негативните събития са по-неясни."
Това води до очевидния въпрос: Има някаква полза от склонността ни към оптимизъм?
Други изследвания са установили, че липсата на оптимизъм са надежден индикатор за депресия и тревожност. Хората, с други думи, са се развили така, че да виждат света като едно по-слънчево място, отколкото е - това е инстинкт за оцеляване. Този начин на мислене има смисъл в през повечето време от нашата еволюция, защото тогава по-голямата част от причините за нещастията ни - заразни болести, природни бедствия - са били извън нашия контрол.
Сега все повече неща можем да контролираме и да предвидим, поне донякъде последствията от своите действия. Жалко, че мозъците ни са конструирани така, че пасивно да очакваме, че "нещата ще се наредят от само себе си", смята Кристофър Мемс (Christopher Mims).
Оптимизмът е двигател
Д-р Шарот подчертава, че лекият оптимизъм е нещо добро. "Това е важно, защото очакванията ни са двигател на нашите действия и нашите решения."
"Доказано е, че хората, които са оптимисти са по-здрави, живеят по-дълго и оздравяват по-бързо от заболяванията най-вече заради намаления стрес и тревожност", разказва Шарот. "Ние знаем, че това е наистина добре за вашето здраве, защото хората, които вярват, че ще бъдат здрави и силни, са по-склонни всъщност да правят неща, за да стигнат до този етап - да следват препоръките на своя лекар и така нататък".
Прекалено положителните прогнози могат да доведат до катастрофални грешки в решенията ни - например да разредим профилактичните прегледи, да не си слагаме слънцезащитен крем или да си открием спестовен влог, да изтеглим бързи кредити или да заложим имота си, правейки лоша инвестиция.
Но надеждата също така ни защитава и вдъхновява: тя продължава да ни движи напред, а не до ръба на перваза. Без оптимизъм, нашите предци никога нямаше да стигнат толкова далеч, а всички може би щяхме да сме все още скупчени в пещерата, копнеещи за светлина и топлина.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари