Току-що откриха най-силните признаци на живот на Марс досега

Улики от кратера Йезеро намекват, че Марс някога е подхранвал микробен живот, а доказателството ще дойде с проби, предназначени да пристигнат на Земята

Ваня Милева Последна промяна на 02 октомври 2025 в 09:54 679 0

кратера Йезеро

Кредит NASA/JPL-Caltech

Тази илюстрация показва кратера Йезеро, мястото на кацане на марсохода Perseverance, както е изглеждал преди милиарди години на Марс, когато е бил езеро. Вход и изход също се виждат от двете страни на езерото.

Данните от роувъра Perseverance показват, че кратерът Йезеро някога е съдържал спокойно езеро, оставяйки след себе си кални камъни, богати на органично свързани минерали. Наличието на железни фосфатни и железни сулфидни струпвания предполага процеси, наподобяващи следите от микробна активност на Земята. Учените предупреждават, че само наземни лаборатории могат да потвърдят истинския им произход, но събраните проби може да съдържат най-силните доказателства за древен марсиански живот досега.

Най-силните признаци на древен живот на Марс досега

Ново проучване предполага обитаемо минало и признаци на древни микробни процеси на Марс - а учени от от Имперския колеж Лондон предоставят ключов контекст.

Изследването е разкрило редица минерали и органични вещества в марсиански скали, които свидетелстват за древна история на обитаеми условия и потенциални биологични процеси на Червената планета.

Международен екип, воден от НАСА и включващ изследователи от Имперския колеж в Лондон, предполага, че тези геоложки характеристики в така наречената формация "Брайт Ейнджъл" в кратера Йезеро на Марс са тясно свързани с органичния въглерод и биха могли да бъдат убедителна потенциална следа от живот.

"Това е много вълнуващо откритие на потенциална биологична сигнатура, но не означава, че сме открили живот на Марс. Сега трябва да анализираме тази скална проба на Земята, за да потвърдим наистина дали са участвали биологични процеси или не", посочва Професор Санджив Гупта, професор по науки за Земята в Имперския колеж Лондон.

Обещаващи знаци

Роувърът Perseverance, основен компонент на мисията на НАСА "Марс 2020", изследва 45-километровия кратер Йезеро от 2021 г. насам. Мястото е избрано, защото някога е имало огромно езеро и речна делта - среди, които се считат за основни цели в търсенето на признаци на минал живот. Основната му цел е да събере и съхрани първия набор от подбрани проби от скали и почва, които ще бъдат върнати на Земята за подробен анализ.

Новото проучване, публикувано в Nature, се фокусира върху отчетливо светла издатина в кратера, наречена "Брайт Ейнджъл" ("Светлият ангел"), разположена в древна речна долина, която е осигурявала вода на езерото Йезеро.

Докато преминава през долината, наречена Неретва Валис, екипът на Perseverance се натъква на гъста поредица от финозърнести глинести камъни и кални конгломерати. Там екипът провежда подробен анализ на тези скали, използвайки инструменти като PIXL (Planetary Instrument for X-ray Lithochemistry - Планетарен инструмент за рентгенова литохимия) и SHERLOC (Scanning Habitable Environments with Raman & Luminescence for Organics & Chemicals - Сканиране на обитаеми среди с Раманов и луминесцентен спектроскопен анализ за органични вещества и химикали).

Perseverance заснема 360-градусова снимка на „Брайт Ейнджъл“. Кредит: NASA/JPL-Caltech/MSSS/ASU

Perseverance заснема 360-градусова снимка на „Брайт Ейнджъл“. Кредит: NASA/JPL-Caltech/MSSS/ASU

Неочаквано езеро

Чрез картографиране на видовете и разпределението на различни седиментни скали в Брайт Ейнджъл, изследователи от Имперския колеж Лондон (включително професор Гупта и д-р Робърт Барнс (Robert Barnes), научен сътрудник в Имперския колеж Лондон, финансирани от Британската космическа агенция), успяха да реконструират средата, в която са били отложени тези кални камъни.

Техният анализ разкри редица седиментни структури и текстури, показателни за средата на брега на езерото и дъното на езерото, включително състав, богат на минерали като силициев диоксид и глини - обратното на речен сценарий, където бързо движещата се вода би отнесла тези малки частици.

Това води до изненадващо заключение: това са езерни отлагания в дъното на речна долина.

След подробен анализ на древната езерна среда, изследователите съобщават, че "това е необичайно, но много интригуващо, тъй като не бяхме очаквали да открием такива находища в долината Неретва. Нашата седиментологична и стратиграфска работа показва, че в миналото е имало езерна среда с ниска енергия - и това е точно видът обитаема среда, която търсим по време на мисията."

Откритието може да подсказва за период от историята на кратера Йезеро, когато самата долина е била наводнена, което е довело до появата на това потенциално обитаемо езеро.

Нодули и реакционни фронтове върху марсианската скала „Чеява Фолс“Нодули и реакционни фронтове върху марсианската скала „Чеява Фолс“. Кредит: NASA/JPL-Caltech/MSSS/ASU

Убедителен контекст

След като сценарият за езерния хабитат е точно определен, научният екип на Perseverance насочва вниманието си към самите глинести камъни. Именно във вътрешността на тези скали те откриват група от малки нодули и реакционни фронтове, като химичният анализ разкрива, че тези милиметрови структури са силно обогатени на железни фосфатни и железни сулфидни минерали (вероятно вивианит и грейгит).

Изглежда, че те са се образували чрез редокс реакции, включващи органичен въглерод, процес, който би могъл да бъде задвижван или от абиотична, или - интересно - от биологична химия. Важно е, че това подготвя почвата за всичко, което се е случило след това: образуването на този специфичен вид окислена, богата на желязо и фосфор утайка е било основната предпоставка за създаването на съставките за последващите реакции.

Тъй като тези съставки отразяват странични продукти от микробния метаболизъм, наблюдавани на Земята, те могат да се смятат за убедителна потенциална биосигнатура, което повдига вероятността някога да е имало микробен живот на Марс.

Исва ред на земните лаборатории

В крайна сметка, единственият начин да се определи истинският произход на тези структури е чрез връщане на пробите на Земята, възможност, която зависи от това кога бъдещи мисии ще успеят успешно да съберат пробите от повърхността на Марс.

За щастие, Perseverance вече е пробил и е събрал проба от ядрото на скалата Брайт Ейнджъл, наречена "Сапфирен каньон", която, заедно с други, събрани от марсохода, очаква мисията за връщане на проби от Марс - съвместно начинание на НАСА и ЕКА, целящо да ги достави на Земята през 30-те години на 21-ви век.

Веднъж попаднали в земните лаборатории, пробите ще бъдат анализирани с инструменти, далеч по-чувствителни от тези на марсохода, от учени от цял ​​свят. Едва тогава ще определим точния произход на тези характеристики и дали те са резултат от уникална абиотична химия или представляват доказателство за минал микробен живот на Марс.

"Въпреки че трябва да останем научно предпазливи относно окончателните твърдения за древен живот, тези открития представляват най-обещаващите доказателства, открити досега. Предстоящата мисия на марсохода "Розалинд Франклин", изградена тук, във Великобритания, ще бъде от решаващо значение, за да ни помогне да отговорим дали проби, подобни на наблюдаваните в това проучване, представляват истински биологични процеси, което ще ни доближи до отговора: сами ли сме във Вселената?", коментира професор Санджив Гупта.

Справка: Joel A. Hurowitz, M. M. Tice, A. C. Allwood, M. L. Cable, K. P. Hand, A. E. Murphy, K. Uckert, J. F. Bell, T. Bosak, A. P. Broz, E. Clavé, A. Cousin, S. Davidoff, E. Dehouck, K. A. Farley, S. Gupta, S.-E. Hamran, K. Hickman-Lewis, J. R. Johnson, A. J. Jones, M. W. M. Jones, P. S. Jørgensen, L. C. Kah, H. Kalucha, T. V. Kizovski, D. A. Klevang, Y. Liu, F. M. McCubbin, E. L. Moreland, G. Paar, D. A. Paige, A. C. Pascuzzo, M. S. Rice, M. E. Schmidt, K. L. Siebach, S. Siljeström, J. I. Simon, K. M. Stack, A. Steele, N. J. Tosca, A. H. Treiman, S. J. VanBommel, L. A. Wade, B. P. Weiss, R. C. Wiens, K. H. Williford, R. Barnes, P. A. Barr, A. Bechtold, P. Beck, K. Benzerara, S. Bernard, O. Beyssac, R. Bhartia, A. J. Brown, G. Caravaca, E. L. Cardarelli, E. A. Cloutis, A. G. Fairén, D. T. Flannery, T. Fornaro, T. Fouchet, B. Garczynski, F. Goméz, E. M. Hausrath, C. M. Heirwegh, C. D. K. Herd, J. E. Huggett, J. L. Jørgensen, S. W. Lee, A. Y. Li, J. N. Maki, L. Mandon, N. Mangold, J. A. Manrique, J. Martínez-Frías, J. I. Núñez, L. P. O’Neil, B. J. Orenstein, N. Phelan, C. Quantin-Nataf, P. Russell, M. D. Schulte, E. Scheller, S. Sharma, D. L. Shuster, A. Srivastava, B. V. Wogsland, Z. U. Wolf. Redox-driven mineral and organic associations in Jezero Crater, Mars. Nature, 2025; 645 (8080): 332 DOI: 10.1038/s41586-025-09413-0

Източник: 'Potential biosignatures' found in ancient Mars lake, Gege Li, Simon Levey, Imperial College London

Марсианска топонимия

През 2007 г. кратерът е кръстен на село Йезеро в Босна и Херцеговина. Топонимът произлиза от староцърковнославянското ѥꙁєро, което е запазило значението на "езеро" и до днес във всички основни славянски езици (езеро - български, македонски; озеро/ozero - руски, украински; језеро/jezero - сръбски, чешки, босненски, хърватски; jezioro - полски, jazero - словашки, откъдето е заимствано от балтийски (литовски ežeras, латвийски ezers).

В подкрепа на културната мисия на топонимичната политика на Американското планетарно дружество за увековечаване на географските имена на езиците на различните народи по света на други планети, порталът Space.com обяснява на англоговорящите читатели, някои от които, включително служители на НАСА, произнасят името на кратера "Jezero" неправилно, че нормата за произношение в този случай е "Йезеро", а не "Джезеро".

Заедно с Йезеро, тази област на Марс е увековечена и от хидроними на държави, образувани на мястото на бивша Югославия:

  • Река Неретва, долината на Неретва (на английски: Neretva vallis), е притокът в езерото Йезеро. На Земята Неретва е река в Босна и Херцеговина и Хърватия.
  • Река Сава, долината на река Сава (на английски: Sava Vallis), е приток в езерото Йезеро. На Земята Сава тече през Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина (образувайки северната ѝ граница) и Сърбия, десен приток на Дунав.
  • Река Плива, долината на Плива (на английски: Pliva Vallis) - оттичащ канал от Йезеро, дължина около 53 км. На Земята Плива е река в централна Босна и Херцеговина, ляв приток на река Върбас.
  • Река Уна, долината на Уна (на английски: Una Vallis). Уна е река в Хърватия и Босна и Херцеговина, десен приток на Сава.
    Най-важното
    Всички новини