Доклад на Оксфорд: Добрите учители правят качеството на образованието

Намаляването на броя на учениците и на училищата от 1991 насан в нашата страна буди тревога, но снижаването на качеството на образованието е още по-сложен проблем, който заслужава особено внимание. Защото именно реалните умения, придобити от учениците в класната стая, са може би най-важната полза от образованието както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

Днес ви представяме анализ на връзките между различни фактори и качеството на образованието на Макс Росър (Max Roser) и Мохамед Наги (Mohamed Nagdy) от Университета в Оксфорд.

Как се мери качеството на образованието

За съжаление, данните за уменията и знанията на учениците са оскъдни и ограничени. Това отчасти се дължи на трудностите и разходите по създаването и прилагането на стандартизирани оценки, които могат да бъдат сравнени между отделните държави и във времеви мащаб.

Kачеството на образованието и резултатите от тестовете

Най-широко дискутираната количествена оценка на качеството на образованието е Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР. PISA оценява представянето на 15-годишните ученици в областта на четенето, математиката и природните науки. Тестовете са направени така, че да бъдат сравними в различните страни, и са предназначени да оценят знанията на учениците, както и техните умения за решаване на проблеми. Първият кръг от тестове се състоя през 2000 г. и се повтаря на всеки три години.

В класацията на ОИСР PISA се вижда силата на образованието в страните от Източна Азия. Тези резултати са подкрепени от подобно изследване, проведено от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (International Association for the Evaluation of Educational Achievement - IEA) и Бостън колидж. IEA произвежда оценки за математика и научни постижения (TIMSS), както и за четене и грамотност (PIRLS).

Страните, които постоянно са в топ 5 по математика и науки, са Сингапур, Южна Корея, Хонг Конг, Тайван и Япония. Силата на тази група страни може да се дължи на техните образователни системи и културните различия, които влияят върху поведението на учениците без намесата на самите училища.

Ресурси

Училищата се нуждаят от много и различни ресурси за създаването на образовани хора, сред които учителите и учебниците са най-основните. Освен тях, добрите училища често имат по-добри съоръжения и оборудване. Достъпът до интернет и компютрите също имат все по-важно значение в образованието. Други фактори са отделените разходи за един ученик и съотношението ученик-учител.

^{Съотношение между ученици и учители за началното образование по държави}

^{Държавни разходи за основното образование по държави}

Последните изследвания обаче показват, че връзката между ресурсите и качеството на училищното образование не е толкова проста и линейна. ОИСР проучи дали парите могат да купят по-добра ефективност при теста PISA. Те стигнаха до заключението, че най-важният фактор в ефективността при теста PISA е как се използват ресурсите: страните, за които е приоритет качеството на учителите пред броя на учениците в класовете, се представят много по-добре. Тази гледна точка представлява все по-голям консенсус в образователната литература, според която фактори като размер на класа и разходи за един ученик имат малък или никакъв ефект върху възвръщаемостта на училищното обучение в развития свят.

Следващата графика, обединяваща средните разходи за един ученик на възраст от 6 до 15 г. и резултатите от изпитите за четене през 2009 година, показва голямо разсейване.

^{Средни резултати по четене в PISA и средни разходи за един ученик на възраст от 6 до 15. Hanushek, Eric A., and Ludger Wößmann. “The role of education quality for economic growth.” World Bank Policy Research Working Paper 4122 (2007).}

Изводът, направен от изследователите Ерик Нанушек (Eric Hanushek) и Лудгер Воесман (Ludger Woessmann), е, че липсата на ясна връзка между ресурсите и резултатите от училищните тестове показва минимално изискване за ресурс. След като се достигне някакъв необходим праг на ресурси, допълнителните разходи имат малко или никаква възвръщаемост в качество на училищното образование - вместо това, например качеството на учителите, има много по-голямо значение.

Зависимости и последици

Качеството на учителите

Проучване от Радж Чети (Raj Chetty), Джон Фридман (John Friedman) и Йона Рокоф (Jonah Rockoff) подкрепя идеята, че качеството на учителите създава съществената разлика между изпълнението на тестовете на учениците. 

Изследователите смятат, че не само използването на висококачествени учители подобрява резултатите, а и наличието на слаби учители влияе негативно на резултатите на учениците. Освен това те съобщават, че подобрението в оценките на тестовете се отразява дългосрочно в по-добри резултатите на учениците и по-късно.

Екипът на Чети разглежда въздействието върху оценките от тестовете при постъпване и напускане на учители с висока или ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.

^{Влияние върху оценките от тестовете при постъпване на учители с висока квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.}

^{Влияние върху оценките от тестовете при напускане на учители с висока квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.}

^{Въздействието върху оценките от тестовете при постъпване на учители с ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.}

^{Влияние върху оценките от тестовете при напускане на учители с ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.}

На хоризонталната ос са нанесени относително по 2.5 години преди и след постъпването/напускането на учителя. На вертикалната ос са резултатите от тестовете. Chetty, Raj, John N. Friedman, and Jonah E. Rockoff. 2014. “Measuring the Impacts of Teachers I: Evaluating Bias in Teacher Value-Added Estimates.” American Economic Review, 104(9): 2593-2632.

Ранно възпитание, семейна среда и култура

Джеймс Хекман (James Heckman) отбелязва, че образованието е един непрекъснат процес. Той пише: "Формирането на умения е динамичен процес със силен комбиниран ефект на компонентите. Уменията раждат умения. Ранните инвестиции насърчават по-късни инвестиции. Уменията извън познавателните и мотивацията са важни фактори за успеха и те могат да бъдат усъвършенствани по-успешно и в по-късни години, отколкото основните когнитивни умения".

Изследването на Джеймс Хекман показа, че ефектите от програмите за ранно обучение в САЩ са значителни и имат дълготрайни ефекти.

Деца на възраст 4-5 в неравностойно положение с под нормалното IQ в Ипсиланти, Мичиган, са били избрани на случаен принцип за Програмата Пери за предучилищно обучение (Perry Preschool Project) и интензивно са се занимавали с тях. След като заниманията с тях са прекратени и хората са последвани през жизнения им цикъл. Тези хора сега са на около 35-годишна възраст. Доказателствата сочат, че тези, които са били записани в програмата, имат по-високи доходи и по-ниски нива на криминалното поведение в края на 20-годишния период, отколкото сравними деца взети на случаен принцип извън програмата. Съобщените съотношения на разходите и ползите от програмата са значителни. След 27 години е изчислено, че програмата връща 5.70$ за всеки похарчен долар. Очакваната възвръщаемост до края на живота на участниците в програмата се покачва за всеки вложен долар до 8.70 долара. Намаляването на проблемите с престъпността 10 години по-късно е било над 70% в сравнение с деца, взети на случаен принцип извън програмата. Изследванията на такива програми за ранно обучение и възпитание са открили повишение на резултатите от тестовете, по-малко повтаряне на един и същи клас, както и по-висок процент на завършване на средно образование сред записаните деца.

Друг интересен аспект на резултатите в училище е ефектът от семейната среда и култура на постиженията на учениците при тестовете. Едно проучване от Джон Джерим (John Jerrim) установи, че децата на източноазиатските имигранти в Австралия превъзхождат съучениците си в тестовете PISA. Например по математика, той открива, че те получават с 100 точки повече, представляващи две и половина години образование. Тези данни показват, че разликите, подчертани от PISA и IEA, може да се дължат на културни или семейни фактори, а не на системите за училищното образование.

Връзка с икономическото развитие

Показателите за знания и умения, като например оценките на PISA, са силно свързани с показателите на икономическо развитие.

Конкуренция и качество на училището

Много е писано относно ефектите на конкуренцията по отношение на качеството и ефективността на училището. Като цяло може да се очаква, че ако има повече училища, би могло да има по-добри резултати заради конкуренцията, но това зависи от училищата, така и от родителите, които са отговорни за избора. От страна на търсенето, родителите трябва да имат възможност да наблюдават качеството на училищното образование, а също и да имат възможност за смяна на училищата. В същото време, училищата се нуждаят от някакъв стимул да реагира на всяко увеличаване на конкуренцията. Това е особено важно, тъй като на повечето системи държавни училища им липсва мотивът печалба.

Източници:

1. Chetty, Raj, John N. Friedman, and Jonah E. Rockoff. 2014. “Measuring the Impacts of Teachers I: Evaluating Bias in Teacher Value-Added Estimates.” American Economic Review, 104(9): 2593-2632.
2. Heckman, James J. “Policies to foster human capital.” Research in economics 54, no. 1 (2000): 3-56.
3. Jerrim, John. “Why do East Asian children perform so well in PISA? An investigation of Western-born children of East Asian descent.” Oxford Review of Education ahead-of-print (2015): 1-24.
4. Rothstein, Jesse M. 2006. “Good Principals or Good Peers? Parental Valuation of School Characteristics, Tiebout Equilibrium, and the Incentive Effects of Competition among Jurisdictions.” American Economic Review, 96(4): 1333-1350.
5. Bayer, Patrick, and Robert McMillan. Choice and competition in local education markets. No. w11802. National Bureau of Economic Research, 2005.
6. Bayer, Patrick, Fernando Ferreira, and Robert McMillan. A unified framework for measuring preferences for schools and neighborhoods. No. w13236. National Bureau of Economic Research, 2007.
7. Hoxby, Caroline M. 2000. “Does Competition among Public Schools Benefit Students and Taxpayers?” American Economic Review, 90(5): 1209-1238.
8. Rothstein, Jesse. 2007. “Does Competition Among Public Schools Benefit Students and Taxpayers? Comment.” American Economic Review, 97(5): 2026-2037.
9. Heckman, James J. “Policies to foster human capital.” Research in economics 54, no. 1 (2000): 3-56.
10. Does money buy strong performance in PISA? – OECD.
11. Hanushek, Eric A., and Ludger Wößmann. “The role of education quality for economic growth.” World Bank Policy Research Working Paper 4122 (2007).

Още по темата

10/09/2017

Човекът

Интелигентността на човечеството расте хилядолетия, но сега тръгна надолу. Защо?

23/01/2017

Технологии

Компютър е по-добър в теста за интелигентност от 75% от американците

22/01/2017

Животът

Естественият подбор намалява броя на по-интелигентните хора

06/12/2016

Математика

PISA 2015: 37.9% от 15-годишните под критичния минимум по природни науки