Намаляването на броя на учениците и на училищата от 1991 насан в нашата страна буди тревога, но снижаването на качеството на образованието е още по-сложен проблем, който заслужава особено внимание. Защото именно реалните умения, придобити от учениците в класната стая, са може би най-важната полза от образованието както за отделния човек, така и за обществото като цяло.
Днес ви представяме анализ на връзките между различни фактори и качеството на образованието на Макс Росър (Max Roser) и Мохамед Наги (Mohamed Nagdy) от Университета в Оксфорд.
Как се мери качеството на образованието
За съжаление, данните за уменията и знанията на учениците са оскъдни и ограничени. Това отчасти се дължи на трудностите и разходите по създаването и прилагането на стандартизирани оценки, които могат да бъдат сравнени между отделните държави и във времеви мащаб.
Kачеството на образованието и резултатите от тестовете
Най-широко дискутираната количествена оценка на качеството на образованието е Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР. PISA оценява представянето на 15-годишните ученици в областта на четенето, математиката и природните науки. Тестовете са направени така, че да бъдат сравними в различните страни, и са предназначени да оценят знанията на учениците, както и техните умения за решаване на проблеми. Първият кръг от тестове се състоя през 2000 г. и се повтаря на всеки три години.
В класацията на ОИСР PISA се вижда силата на образованието в страните от Източна Азия. Тези резултати са подкрепени от подобно изследване, проведено от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (International Association for the Evaluation of Educational Achievement - IEA) и Бостън колидж. IEA произвежда оценки за математика и научни постижения (TIMSS), както и за четене и грамотност (PIRLS).
Страните, които постоянно са в топ 5 по математика и науки, са Сингапур, Южна Корея, Хонг Конг, Тайван и Япония. Силата на тази група страни може да се дължи на техните образователни системи и културните различия, които влияят върху поведението на учениците без намесата на самите училища.
Ресурси
Училищата се нуждаят от много и различни ресурси за създаването на образовани хора, сред които учителите и учебниците са най-основните. Освен тях, добрите училища често имат по-добри съоръжения и оборудване. Достъпът до интернет и компютрите също имат все по-важно значение в образованието. Други фактори са отделените разходи за един ученик и съотношението ученик-учител.
Съотношение между ученици и учители за началното образование по държави
Държавни разходи за основното образование по държави
Последните изследвания обаче показват, че връзката между ресурсите и качеството на училищното образование не е толкова проста и линейна. ОИСР проучи дали парите могат да купят по-добра ефективност при теста PISA. Те стигнаха до заключението, че най-важният фактор в ефективността при теста PISA е как се използват ресурсите: страните, за които е приоритет качеството на учителите пред броя на учениците в класовете, се представят много по-добре. Тази гледна точка представлява все по-голям консенсус в образователната литература, според която фактори като размер на класа и разходи за един ученик имат малък или никакъв ефект върху възвръщаемостта на училищното обучение в развития свят.
Следващата графика, обединяваща средните разходи за един ученик на възраст от 6 до 15 г. и резултатите от изпитите за четене през 2009 година, показва голямо разсейване.
Средни резултати по четене в PISA и средни разходи за един ученик на възраст от 6 до 15. Hanushek, Eric A., and Ludger Wößmann. “The role of education quality for economic growth.” World Bank Policy Research Working Paper 4122 (2007).
Изводът, направен от изследователите Ерик Нанушек (Eric Hanushek) и Лудгер Воесман (Ludger Woessmann), е, че липсата на ясна връзка между ресурсите и резултатите от училищните тестове показва минимално изискване за ресурс. След като се достигне някакъв необходим праг на ресурси, допълнителните разходи имат малко или никаква възвръщаемост в качество на училищното образование - вместо това, например качеството на учителите, има много по-голямо значение.
Зависимости и последици
Качеството на учителите
Проучване от Радж Чети (Raj Chetty), Джон Фридман (John Friedman) и Йона Рокоф (Jonah Rockoff) подкрепя идеята, че качеството на учителите създава съществената разлика между изпълнението на тестовете на учениците.
Изследователите смятат, че не само използването на висококачествени учители подобрява резултатите, а и наличието на слаби учители влияе негативно на резултатите на учениците. Освен това те съобщават, че подобрението в оценките на тестовете се отразява дългосрочно в по-добри резултатите на учениците и по-късно.
Екипът на Чети разглежда въздействието върху оценките от тестовете при постъпване и напускане на учители с висока или ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.
Влияние върху оценките от тестовете при постъпване на учители с висока квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.
Влияние върху оценките от тестовете при напускане на учители с висока квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.
Въздействието върху оценките от тестовете при постъпване на учители с ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.
Влияние върху оценките от тестовете при напускане на учители с ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците.
На хоризонталната ос са нанесени относително по 2.5 години преди и след постъпването/напускането на учителя. На вертикалната ос са резултатите от тестовете. Chetty, Raj, John N. Friedman, and Jonah E. Rockoff. 2014. “Measuring the Impacts of Teachers I: Evaluating Bias in Teacher Value-Added Estimates.” American Economic Review, 104(9): 2593-2632.
Ранно възпитание, семейна среда и култура
Джеймс Хекман (James Heckman) отбелязва, че образованието е един непрекъснат процес. Той пише: "Формирането на умения е динамичен процес със силен комбиниран ефект на компонентите. Уменията раждат умения. Ранните инвестиции насърчават по-късни инвестиции. Уменията извън познавателните и мотивацията са важни фактори за успеха и те могат да бъдат усъвършенствани по-успешно и в по-късни години, отколкото основните когнитивни умения".
Изследването на Джеймс Хекман показа, че ефектите от програмите за ранно обучение в САЩ са значителни и имат дълготрайни ефекти.
Деца на възраст 4-5 в неравностойно положение с под нормалното IQ в Ипсиланти, Мичиган, са били избрани на случаен принцип за Програмата Пери за предучилищно обучение (Perry Preschool Project) и интензивно са се занимавали с тях. След като заниманията с тях са прекратени и хората са последвани през жизнения им цикъл. Тези хора сега са на около 35-годишна възраст. Доказателствата сочат, че тези, които са били записани в програмата, имат по-високи доходи и по-ниски нива на криминалното поведение в края на 20-годишния период, отколкото сравними деца взети на случаен принцип извън програмата. Съобщените съотношения на разходите и ползите от програмата са значителни. След 27 години е изчислено, че програмата връща 5.70$ за всеки похарчен долар. Очакваната възвръщаемост до края на живота на участниците в програмата се покачва за всеки вложен долар до 8.70 долара. Намаляването на проблемите с престъпността 10 години по-късно е било над 70% в сравнение с деца, взети на случаен принцип извън програмата. Изследванията на такива програми за ранно обучение и възпитание са открили повишение на резултатите от тестовете, по-малко повтаряне на един и същи клас, както и по-висок процент на завършване на средно образование сред записаните деца.
Друг интересен аспект на резултатите в училище е ефектът от семейната среда и култура на постиженията на учениците при тестовете. Едно проучване от Джон Джерим (John Jerrim) установи, че децата на източноазиатските имигранти в Австралия превъзхождат съучениците си в тестовете PISA. Например по математика, той открива, че те получават с 100 точки повече, представляващи две и половина години образование. Тези данни показват, че разликите, подчертани от PISA и IEA, може да се дължат на културни или семейни фактори, а не на системите за училищното образование.
Връзка с икономическото развитие
Показателите за знания и умения, като например оценките на PISA, са силно свързани с показателите на икономическо развитие. Следващата графика показва корелацията между резултатите за четене на PISA и индекса на ООН за човешкото развитие (ИЧР) за избрана група от държави.
Конкуренция и качество на училището
Много е писано относно ефектите на конкуренцията по отношение на качеството и ефективността на училището. Като цяло може да се очаква, че ако има повече училища, би могло да има по-добри резултати заради конкуренцията, но това зависи от училищата, така и от родителите, които са отговорни за избора. От страна на търсенето, родителите трябва да имат възможност да наблюдават качеството на училищното образование, а също и да имат възможност за смяна на училищата. В същото време, училищата се нуждаят от някакъв стимул да реагира на всяко увеличаване на конкуренцията. Това е особено важно, тъй като на повечето системи държавни училища им липсва мотивът печалба.
Източници:
- Chetty, Raj, John N. Friedman, and Jonah E. Rockoff. 2014. “Measuring the Impacts of Teachers I: Evaluating Bias in Teacher Value-Added Estimates.” American Economic Review, 104(9): 2593-2632.
- Heckman, James J. “Policies to foster human capital.” Research in economics 54, no. 1 (2000): 3-56.
- Jerrim, John. “Why do East Asian children perform so well in PISA? An investigation of Western-born children of East Asian descent.” Oxford Review of Education ahead-of-print (2015): 1-24.
- Rothstein, Jesse M. 2006. “Good Principals or Good Peers? Parental Valuation of School Characteristics, Tiebout Equilibrium, and the Incentive Effects of Competition among Jurisdictions.” American Economic Review, 96(4): 1333-1350.
- Bayer, Patrick, and Robert McMillan. Choice and competition in local education markets. No. w11802. National Bureau of Economic Research, 2005.
- Bayer, Patrick, Fernando Ferreira, and Robert McMillan. A unified framework for measuring preferences for schools and neighborhoods. No. w13236. National Bureau of Economic Research, 2007.
- Hoxby, Caroline M. 2000. “Does Competition among Public Schools Benefit Students and Taxpayers?” American Economic Review, 90(5): 1209-1238.
- Rothstein, Jesse. 2007. “Does Competition Among Public Schools Benefit Students and Taxpayers? Comment.” American Economic Review, 97(5): 2026-2037.
- Heckman, James J. “Policies to foster human capital.” Research in economics 54, no. 1 (2000): 3-56.
- Does money buy strong performance in PISA? – OECD.
- Hanushek, Eric A., and Ludger Wößmann. “The role of education quality for economic growth.” World Bank Policy Research Working Paper 4122 (2007).
Bella Brown 
