22 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Дебат: Може ли да се доверим на науката?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 05 август 2015 в 15:4634483
Снимка: newsgreat.ru

"Може ли да се доверим на науката?" е темата на училищен дебат, който става повод да сподели мислите си Натали Чапман, изследовател и научен журналист с над 15 години опит, на страниците на ABC Science.

Натали Чапман (Natalie Chapman) разказва пред "Women in Science" как e станала "участник" в дебат за или против да се има доверие на науката, след като малката й дъщеря я помолила за помощ заради организирано от училището й събитие.

Чапман разказва, че била повече от озадачена и препратила дъщеря си към баща й, който на свой ред бил прагматичен инженер с дарбата да тълкува и обяснява заплетени и объркващи другите факти.

Съпругът й отговорил на дъщеря си просто: "Разбира се, че не може да се има доверие на науката." - и в подкрепа започнал да дава всеизвестни примери:

  • Земята е плоска.
  • Земята е центъра на Вселената.

Доказани като неверни.

Последвалите примери били също така изключително нагледни.

  • През 50-те години медикамента талидомид се предписвал на бременни, за да облекчи и предотврати повици за повръшщане, а по-късно се установило, че причинява вродени заболявания и смърт.
  • Прехваленият пестицид ДДТ, използван широко от земеделците за защита от насекоми вредители, освен тях унищожавал още птици и други растения, тъй като се натрупва в тялото и разпространява по хранителната верига.

В деня на дебата Чапман разказва че след като изслушала за и против аргументите от трите дебата на деца между 9 и 12 години на тема: "Може ли да се доверим на науката?", й се отворили очите. 

Аргументите, разказва тя, я накарали да осъзнае защо тези от нас, които си нямат понятие от наука, учени и научния процес (които така или иначе постоянно търпят обновление) се страхуват и са недоверчиви към тях.

Това са аргументите, които отразяват мислите на децата и техните родители, изказани по време на дебатите:

За "На науката не може да се има доверие.":

  • Фактите, които получаваме от учените се променят, как тогава можем да й вярваме?
  • Учените спорят относно науката и определени нейни аспекти, тогава как да им вярваме?
  • Учените не знаят всички факти. Науката е ограничена от наличното знание и технологии, как тогава да й имаме доверие?
  • Някои научни проучвания са спонсорирани от големи организации, така че е възможно част от данните се преиначават в полза на бизнес цели.
  • Много учени просто публикуват информацията, която съответства на хипотезата им.
  • Науката замърсява околната среда и е опасна за човечеството.

Децата също споменали хора, които страдат от странични ефекти след ваксинация, как индустриалната революция замърсява на планетата, несполучливия експеримент с тръстиковата крастава жаба в Куинсланд, Австралия (Queensland, Аustralia) - както и климатичните промени, следствие на вмешателството на науката.

В последствие майката Чапман се успокоила, когато чула противниковите аргументи. Децата припомнили на публиката, че всеки ден ние се доверяваме на науката, като използваме новостите, които ни предлага, за да подобри нашето здраве и живот.

  • Всеки ден, когато преминаваме мост, караме кола, пием мляко, взимаме душ и носим дрехи, ние се доверяваме на науката.
  • Когато летим със самолет, ние вярваме, че ще се задържи във въздуха.
  • Ваксинациите са премахнали стотици болести и са спасили живота на милиони.
  • Предпазният колан е средство, на което всички се доверяваме, щом присъства задължително във всяка кола.
  • Ние разчитаме на електричеството, медицината и лекарствата, комуникационните технологии.
  • Днес дори имаме възможността да предсказваме и предварително да се подготвим в случай на екстремни климатични промени и природни бедствия.

"В края на краищата, триумфално, "Не вярваме на науката" победи", казва Чапман, "но това ме накара да осъзная, някои неща, отнасящи се до голяма част от обществото".

Ето къде вижда проблемите Чапмън в комуникацията наука/общество:

  • Фундаменталното разбиране за това "що е то наука?" трябва да се подобри във всички възрастови групи. Коментарите на децата, родителите им и учителите, получени по време на дебатите не са били подкрепени, обяснява Чапман, с научни доказателства, а коментиращите се затруднявали при подготовката си.
  • Научният процес не е добре разбран. Като учени ние сме окуражавани да сме любопитни и да търсим предизвикателства като постоянно гледаме недоверчиво на досегашното познание, да разширяваме границите му и така да откриваме все повече новости, да опознаем заобикалящия ни свят и така подобрим живота. Хората от обществото, които не смятат този процес за нормален и здравословен, изпитват страх от науката и нямат доверие както на нея, така и на учените.
  • Учените никога няма да имат всичките данни и информация. Новото познание носи със себе си и ново разбиране, а също и предизвиква още повече въпроси. Ние всички също така взимаме бизнес решения, както и правим житейски избори без да сме на 100% сигурни и информирани за всички факти. А няма и как да ги научим. Ежедневно се опитваме да вземем правилното решение, уповавайки се само на информацията, с която разполагаме, а тя не е пълна. Така че, това трябва да бъде припомнено на обществото.
  • Общественото възприятие е от изключително значение. Като учени и изследователи ние сме доволни и се чувстваме добре заради това, което правим, защото знаем, че го правим за доброто на човечеството. Но понякога хората ни нямат доверие. Ето защо, постоянно трябва да ги информираме и комуникираме едни с други, така че обществото и правителството да бъдат наясно с най-новите разработки и открития, за да разбират, по какъв начин това ги засяга, така че да получим тяхната подкрепа.
  • Ние се нуждаем от познание тип "земеделието в супермаркета". Както някои ученици не са наясно откъде идва беконът и яйцата, така и връзката между науката, технологиите и нарастващото търсене е мъглява. Като започнем от технологиите, които се използват и продължим с обясненията в училищата относно какво е било преди и как се случва сега, скоро всички ще бъдат по-признателни и разбиращи на тема: "Какви са благата, които носи науката?".
  • Митовете трябва да бъдат разобличени веднъж завинаги. За жалост, противоречиви фигури намират прекалено много място в медиите и въздействат негативно върху обществото като си служат повече със страха, който всяват, отколкото с факти. Ето например ваксините са предотвратили милиони смъртни случаи - по 9 млн. на година и благодарение на тях 7 опасни болести са вече под контрола на медицината, измежду които вариолата. Ползата от ваксините е много по-голяма от риска, а шансът да бъдем сериозно увредени от предотвратими с ваксини болести е много по-голям, отколкото от някакви вреди от самата ваксина. Други спорни теми, които трябва да бъдат изяснени, за да успокоят хората, заедно с фактите и рисковете са клонирането, генетично модифицираните храни, нанотехнологията, проучванията за стволовите клетки, промените в климата и ядрената енергия.

"Науката не е безпогрешна - както и хората, които я използват. Ние, учените, разчитаме на събраното досега познание, а проучванията, които в момента се провеждат, се използват, за да бъде усъвършенствано и обновено именно то."

"Това, на което трябва да се фокусираме е подобряването на комуникацията, така че сложните, заплетените и полемичните нови открития да бъдат обяснени ясно и точно на широката общественост." - заключава Чапман.


Препоръчани материали
Симо 07.08 2015 в 21:28 3
+ 0
- 1
Кристинка , ( и вс.останали ) ако не беше тази ,,досадна,,наука едвали бихме комуникирали по настоящия начин ( практически -помечтайте си едно денонощие без ..Нет ,и/или Фейс.. ,без електричество..)
Да се надяваме ,науката( чрез учените) да (се)докаже ,че е онова еволюционно предимство водещо до просперитет в планетарен мащаб.
,,Експеримента'' продължава...Да се надяваме , че поне този път ще е успешен !
МАРГИ 06.08 2015 в 19:14 2
+ 2
- 3
Науката е полезна, стига да не се изживява като последна инстанция на истината, да признава нерешените проблеми и рискове! Честно и почтено да дълбае в своята посока, да не манипулира фактите, и да не воюва с другите търсачи на истината. Но учените също са хора, при това несъвършени!
Поп Дръвчо 06.08 2015 в 12:35 1
+ 2
- 2
Това че използваме нещо което е научен продукт (а то всичко е) не е доверие в науката, а е доверие в институцията. Законът на Ом не е нещо в което вярваш, като си включиш лампата у дома.

Вярваш на производителя на ключа, кабела и лампата, на авторите на стандартите за изолация и тн, а техните отношения със закона на Ом колкото повече ги знаеш, толкова повече ти се руши вярата.
 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.