Фалшивите дилеми и направения избор

Този въпрос ни връща отново на въпроса за стратегиите за борба c COVID. Както съм се опитвал да обясня и преди⁵², от самото начало западните правителства абдикираха от задължението си към техните жители да провеждат реална борба с вируса и вместо това се ориентираха към минимизация на последствията, най-вече за тях самите и частните интереси, които ги контролират. Вместо да подходят с подобаващата сериозност към проблема, когато бяха изправени пред заболяване, което:

1. Убива около един процент от заразените (в развитите индустриализирани държави) и потенциално повече при срив на здравната система и неспособност да се окаже адекватна здравна помощ (например повечето хора на кислородно дишане умират без него), което означава десетки милиони жертви.
2. Нанася сериозни трайни поражения на здравето в повечето вътрешни органи в значително по-голям процент хора⁵³.
3. Нанася сериозни вреди на самата имунна система и генерира аберантен автоимунен отговор в голяма част от заразените.
4. Е силно заразно и би инфектирало на практика цялата популация за много кратък период от време, ако нещата се оставят на естествения си ход (да напомним отново, че серопозитивността спрямо обикновените коронавируси е на практика 100%, а те са много по-слабо заразни от този вирус)
5. Не дава траен имунитет на инфектираните и се очаква да реинфектира отново и отново десетки пъти всеки един човек, т.е. всичко пo-горе се отнася само за първия рунд на заразяване, а последващите би следвало да се очаква да вкарат оцелелите в ускоряваща се спирала на влошаващо се здравно състояние от натрупващите се белодробни, сърдечни, бъбречни, неврологични и автоимунни увреждания

Те решиха, че вместо да последват примера на Китай и няколко други държави от Източна Азия и да следват политика на елиминация и нулева толерантност към каквото и да е разпространение на вируса, да го оставят да зарази цялото население на техните държави и да се установи като още един ендемичен човешки коронавирус (с тази разлика обаче, че тук не става дума за сравнително безобидните 229Е, NL63, ОС43 и HKU1, a за много сериозно тежко мултисистемно заболяване).

Ще се отнася до изход от ситуацията, всичко беше заложено на разработването на ефективна ваксина. Трябва обаче много дебело да се подчертае, че успехът в това начинание въобще не беше гарантиран към момента на вземане на тези решения, т.е. западните правителства бяха напълно готови да оставят вируса да се установи като ендемичен високоопасен патоген без въобще да има гаранция, че някога ще се появят ефективни фармацевтични средства за борба с него. Чудовищността на това действие продължава да остава извън вниманието на обществото, тъй като по тези теми просто някак си не е прието да се говори.

Разбира се, тук някой веднага би възразил "Но не се ли стигна до локдауни пролетта на 2020 г. и после още няколко пъти?" Стигна се, но тези локдауни не бяха доведени до край, което от своя страна беше защото нямаше никакво реално намерение да се стига до този край.

Реалната причина да се стигне до локдауните беше, че е много лош PR да има несъбрани трупове по улиците и тежко болни хора на умиране, които да бъдат връщани от болниците понеже там няма места. Това не са хипотетични сценарии, точно това се случи примерно в Гуаякил в Еквадор, където в рамките на няколко седмици през март и април 2020 г. умряха между 0.3%о и 0.4%о от цялата популация, беше невъзможно толкова много хора да се погребат наведнъж (дори ковчезите в града бяха свършили в един момент) и, тъй като Гуаякил е точно на екватора и се радва на целогодищно горещ и влажен климат, това принуди роднините да оставят труповете на умрелите на улицата да бъдат събрани пo-късно за да не мирише прекалено много вътре по домовете.

Изглежда нещо такова прекрачваше границата на толерируемото и затова бяха наложени локдауни, но за елиминация на вируса и окончателно решаване на въпроса не ставаше и дума.

Впрочем това дори не е и някаква особена тайна, просто човек трябва да погледне директно думите, които властите използват. В началото се говореше за т.нар "изглаждане на кривата" ("fl.attening the curve") — идеята, че за да не се претовари здравната система, инфек- циите тряба да се разтеглят във времето. Че зад такива приказки се криеше неизказаната асумпция, че целта тук не е да не се заразят всички, а просто да не се заразят всички наведнъж, т.е. няма нищо нередно в това всички да се заразят, убягна на мнозина.

Това впрочем продължава и досега — фрази от сорта на "да защитим здравната система от колапс" продължават да се използват всеки ден. Все едно здравната система е ценното нещо, което трябва да се пази, а не здравето на хората.

Как това мислене произлиза директно от философията на модерното здравеопазване също е отделна дълга тема, която остава за друг път. Тук ще споменем само, че за голямо съжаление научната и медицинската общност изигра своята силно негативна роля в осигуряването на насочването на развитието на кризата в тази насока, както с редовно скриване на истината от широката публика (това подаване на неприятните новини по лъжичка, което споменах в началото), така и с откровено и съзнателно лъгане, и тук дори не става дума само за платените лъжци, част от добре организираната пропагандна кампания да се убеди обществото, че няма сериозен проблем, и за "полезните идиоти", първоначално работещи за собствената си известност и приобщени към тази кампания пo-късно, става дума за редица иначе реномирани личности и институции.

Неказването на истината започна от самото начало, когато почна да се говори за "нов коронавирус" и после за "COVID", вместо за нов щам на страховития SARS, за каквото всъщност става дума. Но това бързо премина и в откровено лъгане.

Че към коронавирусите не се изгражда траен имунитет и че човек ги хваща многократно през живота си е добре известно много отдавна, но до съвсем скоро продължаваше да се говори съвсем сериозно за "колективен имунитет" дори извън налудничавите планове за постигането му чрез умишлено ускоряване на заразяването на цялата популация, и за реинфекциите като нещо изключително рядко и необичайно. Но ето че сега под сурдинка се призна, че траен имунитет няма.

Изключително тежки последствия имаше отказа на някога уважавани институции като американския център по контрол над заболяванията CDC и Световната 3дравна Организация да признаят, че вирусът се разпространява аерозолно. Това беше против всички налични доказателства за противното (не че е имало особена нужда от тях — това все пак не е първият подобен вирус) и е грешка, която все още не е поправена.

Списъкът с такива примери е дълъг. Можем да гадаем защо истината не се казва — конформизъм и нежелание да се влиза в спорове с влиятелни интереси, директен натиск от такива сили и пр. В случая с аерозолите става вероятно дума точно за нещо такова — да се признае, че вирусът се разпространява аерозолно, означаваше да се наложи да се харчат много пари за ъпгрейдване на вентилационните системи в предприятия и училища, а в много случаи и директно затваряне, особено на училищата. Което пък означава родители, които не могат да ходят на работа, и прът в колелата на икономическа машина. Много по-лесно беше да се пръска дезинфектант по ръце и повърхности и да се поставят хората на два метра един от друг и да им се казва, че са магически защитени от тази дистанция. А именно указанията на С30 и CDC ce ползват като най-висш авторитет за съответните регулации.

Но каквито и да са конкрентните причини във всеки един случай, общият ефект е ясен — обществото беше постепенно привикнато с високи нива на разпространение на вируса и с мисълта, че няма нищо, което да може да се направи по въпроса, без да му се казва каква е реалната опасност.

Другата линия на тази пропаганда беше установяването на лъжливата дилема между здраве и икономика, т.е. или вирусът се оставя да заразява всички, или икoномиката ще срине. А реалността е точно обратната — щетите за икономиката ще са много по-високи от ендемичността на вируса, отколкото от елиминацията му, тъй като тук става дума за патоген, който нанася тежки увреждания на организма, водещи до трайна инвалидизация дори на хора в трудоспособна възраст, и към който няма траен имунитет. Каква ще е кумулативната смъртност и честота на трайна инвалидизация след петата, десетата, петнадесетата реинфекция? Този въпрос никога не беше зададен сериозно.

Само че това не бяха единствените алтернативи.

Това се демонстрира директно от факта, че по света има държави, където COVID e успешно елиминиран. Самият този факт показва, че сегашното положение в Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Южна Азия не е неизбежно, а резултат на съзнателен избор, направен от управляващите тези държави, и че можеше и да бъде направен различен избор. Но това е още една тема, по която не е прието да се говори сериозно.

___________________

52_{https://dversia.net/6340/covid-prez-2021-krai-ili-nachalo-na-krizata/}

53_{Rachael Andrea Evans, Hamish McAuley, Ewen M Harrison, Aarti Shikotra, Amisha Singapuri, Marco Sereno, Omer Elneima, Annemarie B Docherty, Nazir I Lone, Olivia C Leavy, Luke Daines, J Kenneth Baillie, Jeremy S Brown, Trudie Chalder, Anthony De Soyza, Nawar Diar Bakerly, Nicholas Easom, John R Geddes, Neil J Greening, Nick Hart, Liam G Heaney, Simon Heller, Luke Howard, Joseph Jacob, R Gisli Jenkins, Caroline Jolley, Steven Kerr, Onn M Kon, Keir Lewis, Janet M Lord, Gerry P McCann, Stefan Neubauer, Peter JM Openshaw, Paul Pfeer, Matthew Rowland, Malcolm G Semple, Sally J Singh, Aziz Sheikh, David Thomas, Mark Toshner, James D Chalmers, Ling-Pei Ho, Alex Horsley, Michael Marks, Krisnah Poinasamy, Louise V Wain, Christopher E Brightling. 2021. Physical, cognitive and mental health impacts of COVID-19 following hospitalisation: a multi-centre prospective cohort study. medRxiv 2021.03.22.21254057}

Още по темата

12/03/2020

Животът

Коронавирус: Единственият начин е да се изолираме днес