Стъпка по стъпка

Както виждаме от тези примери, елиминацията на SARS-CoV-2 е напълно технологически възможна, поне на ниво достатъчно големи блокове от държави, за да стане възможно връщане към нормален живот. Доста- тъчно е (съвсем буквално) да се следва добре установения от векове насам рецептурник за действие в такива ситуации (което и беше направено от изброените по-горе държави), като процесът може да бъде ускорен значително с прилагането на някои от развитите в 21-и век технологии. Стъпките са следните:

1. Затваряне на границите и спиране на международния трафик с изключение на превоза на жизненоважни товари (който обаче не е необходимо да включва значително количество пряк контакт между хора) и връщането на хора по страните им по необходимост (което следва да се извършва с многоседмична карантина при пристигането им, както се прави в Китай, Австралия, Нова Зеландия и т.н.)
2. Разделяне на държавите с високи нива на заразяване на вътрешни райони, пътуването между които да е забранено. Това беше ключово за успеха първо на Китай и после на Австралия.
3. Тотален локдаун с максимално възможна сериозност (в Китай това означаваше пълно заключване на цялото население с изключение на животоподдържащите сектори и носене на храна по домовете от армията и партийните организации, и където това е възможно логистически, то следва да бъде прилагано), за да се сведе репродуктивното число на вируса R_t максимално надолу. Колкото по-свиреп е локдауна, толкова пo-кратък ще е той.
4. Раздаване на висококачествени (N95 и нагоре) маски на всички и реално задължаване те да се носят.
5. Масово тестване на населението. Това беше приложено в Китай първо в Ухан и многократно след това, когато вирусът се появеше в някой от техните градове, и беше възможно в техния случай, тъй като нямаше високи нива на заразяване, което позволяваше да се тестват по 5 до 10 човека в една PCR реакция (ако тя е негативна, всичките са негативни, ако е позитивна, те се тестват отново поотделно). Има доста сложна математическа формула за определяне на оптималния брой хора, които да се тестват в една реакция спрямо нивото на заразяване, и този метод не работи въобще при много високи нива, но той далеч не е единствената опция — възможно е с някои умни молекулярни трикове да се тестват хиляди хора в една реакция чрез секвениране. Масовото тестване позволява да се идентифицират заразените бързо и директно вместо да се чака вирусът да изчезне поради липса на контакти между хората.
6. Но то трябва да е придружено с друга жизненоважна мярка - изолация на заразените, за да не заразяват близките и околните си. Излишно е в този момент да се впускам в детайли относно сегашните практики по този въпрос в повечето държави, но там, където се подхожда сериозно към проблема, това е основен компонент на стратегията. По време на последния локален локдаун в Китай част от реакцията беше да се построят за нула време изолационни центрове (както навремето бяха построени отделни нови болници в Ухан). Но за тази цел могат да се ползват и хотели, общежития и т. н.
   Че изолацията на заразените е от голямо значение беше показано от Словакия - това е вече забравено, но през ноември в Словакия разгърнаха мащабна кампания за тестване на цялото население с бързи антигенни тестове. Но защо това беше направено, не стана ясно, тъй като то не беше придружено нито с изолация на заразените, нито с поставяне на елиминацията на вируса като ясна цел. Резултатът е, че вече близо три месеца в Словакия умират по над 75 човека на ден (това в страна с 5.5 милиона население) и тя вече е в челото на печалните класации по смъртност.
7. Тестването и изолацията се повтарят редовно до постигането на елиминация в даден район, която се дефинира като нула случаи в продължение на поне две, за предпочитане четири седмици. Ако няма ресурс за такова мащабно тестване, трябва да се чака колкото е нужно за редукцията на R_t да си свърши работата.
8. Съседните райони, които са постигнали елиминация, вдигат ограниченията и разрешават пътуването помежду си.
9. В крайна сметка същото се прави и между съседните държави.

Ако тези мерки бяха приложени още януари и февруари месец 2020 г., както беше направено от самия Китай, с цялата тази история щеше да се е приключило много отдавна и досега щяхме да сме почнали да забравяме за нея, така както малко хора днес си спомнят за SARS-1 през 2003 г.

Но това не означава, че е късно за тях, просто ще по-трудно, бавно и мъчително.

Редовно възражение срещу такива стратегии е, че може да се окаже невъзможно да се елиминира вируса в Третия сеят. Това е така и дори аз самият го отбелязах преди близо година⁵⁸ . Но това не променя съществено ситуацията - държавите, които или не могат, или отказват да се справят с вируса, ще се обект на сериозни ограничения откъм правото на техните граждани да пътуват извън техните граници, а и може много да бъде направено (под формата на икономическа и техническа помощ) да им се помогне да се стигне до елиминация (така както е правено в миналото и продължава да се прави с редица други инфекциозни заболявания). Отново, въпрос на желание е.

Второто и по-сериозно редовно възражение, когато се изложи тази програма, е че това е "невъзможно" понеже какво щяло да стане с "икономиката". Разбира се, както е "невъзможно", точно това беше направено в Китай, и именно защото алтернативата — безкрайни локдауни, милиони жертви, много пъти по толкова инвалидизирани, и т.н. - е много по-лошо за "икономиката" от временната, но еднократна болка на елиминационната програма.

Единствената причина то да е "невъзможно" е политическа. Всичко това е напълно осъществимо технически, проблемът (отново, както съм обяснявал доста по-подробно преди) е, че за да се затвори всичко както и за колкото трябва, ще е необходимо да се подпомагат хората, принудително затворени по домовете си. И това е основната причина да се намираме в сегашната ситуация.

Съвременните икономики са нищо повече от механизми за изсмукване на реално богатство от широките слоеве на населението и концентрирането му в ръцете на една тясна прослойка хора, които през последните десетилетия успяха да доведат човечеството до това състояние чрез контрола си върху финансовата система, държавните репресивни апарати, медиите и академичните среди (мейнстрийм икономическата теория от своя страна е нищо повече от средство за осигуряване на идеологическа обосновка за това положение на нещата). В тази система е позволено само и единствено да се взема от многото бедни и да се дава на малкото богати.

Локдаунът създава сериозен проблем за една такава система - за да се подпомагат заключените, трябва парите да се вземат от някъде, а тъй като заключените са бедни и нямат нищо, това означава, че трябва да се вземе от богатите. А това е абсолютно светотатсво в нейните рамките — богатство може да се трансферира само отдолу нагоре, но никога в обратната посока, и самата мисъл за нещо такова подкопава устоите на 
системата и не бива по никакъв начин да се позволява да се загнезди като идея в общественото пространство - затова и беше решено да не се прави почти нищо да се спре вируса, без значение колко милиони умрат и какви ще са дългосрочните последствия за икономиката (дори примерно 20% от работоспособното население да е инвалидизирано в резултат на COVID u да виси като воденичен камък на останалата част от обществото, това е проблем за останалите 79%, но не и за тънката еднопроцентова прослойка на върха, стига тя да си запази контрола върху това общество).

Тук следва да се отбележи, че печатането на пари също е трансфер на реално богатство, ако те не се разпределят пропорционално, тъй като парите имат само относителна стойност и печатането им и даването им само на някои хора променя пропорциите на контрол върху паричната маса (печатането на пари от централните банки и даването им на частните банки е основен механизъм на постоянния трансфер на реално богатство отдолу нагоре през последните десетилетия), затова и то също среща яростна съпротива.

3а да се осъществи една такава елиминационна програма в рамките на съществуващия социоикономически ред, неговите устои трябват да бъдат поставени под въпрос, което не може да бъде позволено.

Другият аспект на проблема е, че основен принцип на системата е също така зависимостта на физическoто оцеляване на хората от това, те да работят за някой друг срещу заплащане, тъй като това е ефективен механизъм за контрол върху тях. Съответно не може да бъде позволено да им се плаща да не работят, дори и временно (за да не се постави опасен прецедент).

Тези фактори са и причината да се разгърне такава мащабна пропагандна кампания, убеждаваща населението, че вирусът не е сериозен проблем и че е в най-добър интерес на обикновения човек да се зарази с него, кампания, която постигна основните си цели през последната година - ако човек е наистина убеден, че единствените две алтернативи са или ендемичен вирус или безработица и глад, примирението с първата опция е разбираемо.

Но, за пореден път, това въобще не са единствените две алтернативи, вирусът може да бъде преборен завинаги, и който твърди противното, или не разбира за какво говори, или се води от мотиви, съвсем различни от запазването на здравето на хората.

__________

58 https://bivol.bg/coronavirus-thoughts.html

Още по темата

12/03/2020

Животът

Коронавирус: Единственият начин е да се изолираме днес