Реалните алтернативи
Едно от откровените престъпления, извършени от българските (и не само) медии от началото на кризата насам, е да се фокусират основно върху положението в страната и Европа и да игнорират почти напълно случващото се по света. Това включва както случаите на катастрофално развитие на пандемията, от които следва да се учим на това какво не трябва да се прави (например на случващото се в Южна Америка през нашето лято и тяхната зима на миналата година, което следваше да служи като предупреждение за чакащото ни през нашата есен и зима само месеци по-късно, не се обърна никакво внимание), така и, което е може би още пo-важно, примерите за успешно решаване на проблема.
Тази практика на скриване на ключова информация, съчетана с непрекъснатото почти всекидевно изкарване на парад по медиите на лица като Атанас Мангъров, от които се чуват само безумия като това как срещу инфекцията не можем да се борим и трябва да я оставим да върлува безпрепятствено, доведе до успешното насаждане сред широки слоеве от обществото на схващането, че друг начин наистина няма — или ще се предадем и ще оставим вируса да се разпространява, или ще cu губим времето в безплодни локдауни, които само унищожават поминъка на хората и след като се вдигнат, всичко започва отначало.
Това обаче не са единствените две опции, както беше показано редица държави по света. Koи ca те?
Примерите за успех
Първата група държави засега се справят почти напълно с овладяването на вируса. Общото между тях е решителното следване на политика на пълна елиминация на вируса и на нулева толерантност към каквито и да било случаи на тяхната територия, за постигането на което се прилагат съответните необходими мерки. Някои от тези държави реагираха бързо още преди вирусът да бъде внесен, което им позволи да избягнат нуждата от локдауни, на други им се наложи да приложат много тежки такива, но в крайна сметка целта беше постигната, в някои случаи многократно.
Китай
Както е добре известно, Китай е мястото от където вирусът тръгна, и където беше първата сериозна епидемия. Последвалите събития би трябвало също да са добре известни, но нека ги припомним. На 25-и януари Ухан и други части на провинция Хубей бяха поставени под санитарен кордон, с изграждане на физически барикади на пътищата, водещи дотам, а в Ухан се наложи дракoновска карантина, стигаща дотам да се заваряват входове на блокове, за да не излиза никой от тях, излизане до магазина веднъж седмично с писмено разрешение, раздаване на храна по домовете от армията и партийните организация, и пp. Сериозни локдауни бяха наложени и в много други части на Китай, до които вирусът беше стигнал. Тези мерки проработиха и бяха в cилa, докато не се стигна до практическа елиминация на вируса - на 8-и април локдаунът в Ухан започна да се отпуска постепенно (след като това беше станало по-рано в другите китайски градове), като неговият край беше сложен с масово тестване на целия град с цел намиране на всички остатъчни случаи през май. Оттогава насам в Китай се поддържа политика на нулева толерантност към каквито и да било случаи на COVID u на елиминация на вируса от територията на страната. Компонентите на тази политика са следните:
- Строг контрол върху границите с цел предотвратяване на внасянето на случаи от външния свят. Това означава, че когато човек слезе от самолета, там го посрещат моментално хора в хазмат костюми, които го отвеждат към карантинен център, къде се стои поне две седмици, и се тества многократно, за да се изключи доколкото е възможно преминаването на някой заразен през границата.
- Въвеждане на мерки за предотвратяване на заразяването по работните места - вентилация, маски и пр.
- Проследяване на контактите чрез мобилни приложения
- Масово тестване на цели градове, когато все пак се появят огнища в резултат на промъкването на вируса през карантинния режим
- Изолация на заразените и техните контакти
- Локдаун, ако е необходимо, но ускорен от масовото
тестване
Резултатът от тези мерки е кривата на случаите на COVID по-долу (данните са от https://www.worldometers.info/coronavirus/, като трябва да се отбележи, че тези цифри включват както случаите на локална трансмисия, така и тези, хванати на границата, т.е. в някои от държавите, разгледани по-долу, официалните случаите не са нула, въпреки че вирусът е елиминиран на тяхната територия).
Възможно и даже вероятно е тези данни да не са напълно достоверни като абсолютни стойности, но че в Китай няма безконтролно разпространение на COVID е извън съмнение, както и че ако нямаше внасяне на COVID отвън, досега най-вероятно щеше да е постигната пълна елиминация. Китайската система беше тествана многократно след първоначалната епидемия. Няколко примера: През anpил 2020 г. се появи клъстър от случаи в провинция Хейлонгянг, който беше овладян бързо със светкавичен локдаун и масово тестване.
През юни 2020 г. се появи огнище в Пекин, също бързо овладяно със светкавичен локдаун на няколко квартала на града и масово тестване. През юли се появиха огнища в Урумучи и Ляонин, през октомври в Циндао и Кашгар, през декември отново в Пекин и Ляонин, през януари 2021 г. в Далиян и провинция Хубей, всичките овладяни. Положението стана по-трудно през януари и февруари, с огнища в няколко провинции, което доведе до най-мащабните локдауни от миналата година насам, но в крайна сметка те също бяха поставени под контрол.
И отново, Китай продължава да има проблеми с вируса най-вече понеже голяма част от останалия свят е тотално абдикирала от борбата с него, което води до внасяне на случаи в самия Китай. Китайското правителство обаче няма намерение да прави същото и това означава, че на средностатистическия китаец не се налага да се притеснява от това дали ще се зарази с COVID. Междувременно китайската икономика, въпреки че беше затворена почти напълно за близо два месеца, отбеляза ръст от няколко процента през 2020 г.
Виетнам
Виетнам е следващият пример за успешно справяне с COVID, и тъй като там никога нямаше големи огнища, той е дори още по-успешен. Във Виетнам се реагира много рано, със затваряне на границите, за да не се внесат много случаи, въвеждане на карантинна система за завръщащите се там, подобна на китайската, и чрез ефективно прилагане на традиционните епидемиологични методи на изолация на заразените и проследяване на контактите им. Резултатът е 2 575 случая и 35 жертви за държава със стомилионно население:
Виетнам следва решителна политика на елиминация, която беше постигната на няколко пъти след възникването на огнища на COVID в страната:
Първо това беше направено при първоначалното разпространение на вируса от Китай през пролетта на 2020 г.
През юли се появи огнище в град Да Нан, което беше бързо и ефективно потушено. Следващият такъв епизод беше в началото на 2021 г. в провинция Хай Дуонг, също овладян. Отново, Виетнам е гъстонаселена държава с население от около сто милиона, но тя успешно следва политика на елиминация на вируса и животът там е нормален в резултат на това. И икономиката на Виетнам е отбелязала двоен ръст спрямо китайския през 2020 г.
Австралия
Австралия е може би най-яркият пример за това как елиминацията на COVID e възможна при наличие на политическо желание за това.
През февруари и март 2020 г. вирусът беше внесен на територията на страната. Границите бяха затворени и карантина за пристигащите беше наложена, но в края на март, твърде късно, за да се предотврати интродукцията му.
Но нещо много важно беше направено навреме - отделните австралийски щати започнаха да затварят границите помежду си, което спря разпространението на вируса помежду им.
Така в Северната Територия и Тасмания живеят без вирус и без маски и ограничения вече близо година.
В 3ападна Австралия беше така около 10 месеца, след което на 31-и януари един човек от охраната в карантинен хотел в Пърт се тества положителен. Последва моментален локдаун за пет дена, за да се проследят контактите и да се прекъснат всякакви потенциални вериги на трансмисия, което беше успешно постигнато, и оттогава насам в 3ападна Австралия отново няма никакъв COVID.
Което означава, че там децата ходят на училище, никой не носи маски, ресторантите, нощните клубове и стадионите са пълни, и животът си тече нормално, и за цялата пандемия там са умрели 9 човека от 932 случая при популация 2.7 милиона.
Южна Австралия, Куинсленд и Нови Южен Vелс имаха повече огнища за гасене, но и там в крайна сметка случаите винаги бяха довеждани до нула.
Но най-важният за нас случай е щатът Виктория, тъй като преди случилото се там политиката в Австралия всъщност не беше елиминация на вируса - и там се ширеше погрешното схващане, че може да се живее с постоянно ниско ниво на случаите.
Във Виктория COVID беше овладян след първоначалната вълна от случаи, но не беше сведен напълно до нула, и след няколко пробива в тогава не особено добре функциониращата карантинна система, започна нова вълна през юни 2020 г. Локдаунът се забави мнoго, което доведе до типичния експоненциален растеж и до това местното правителство да няма друг избор освен да наложи сериозен локдаун. Който първоначално беше с цел спиране на вълната, но след известно време целта беше сменена с елиминация за да се разреши проблема веднъж завинаги и да не се налага това да се прави отново. Беше поставена ясна цел - нула случаи в продължение на 14 дена, и тази цел беше следвана неотклонно. Човек може да се върне към архивите на австралийските медии и да види всичкото ръмжене в тях по въпроса (и в Австралия се водеше пропагандна кампания, подобна на тази в останалия свят, целяща да убеди населението как елиминацията е невъзможна и трябва "да се научим да живеем с вируса"), но премиерът на щата Дан Андрюс не се поддаде на натиска, и дори и когато на няколко пъти имаше поява на случаи след няколко дена на нули, часовникът просто беше рестартиран отново и започна да се чака да изтекат двете седмици, и предварителният план за постепенно отваряне се следваше без отклонения от него.
Резултатът е, че COVID действително беше напълно елиминиран, за което в момента австралийското население е благодарно, тъй като животът там сега е нормален. Отделни случаи се промъкваха след това през карантината на няколко пъти - декември месец в райoна на Сидни, в началото на януари и отново преди две седмици в Куинсленд, през ноември в Аделаида, по време на Аустрелиън Оупън в Мелбърн, но тъй като във всеки един такъв момент ставаше дума за отделни слу- чаи, а не за масивна вълна, системата за проследване на контакти успя да си свърши работата и да спре разпространението.
Нова Зеландия
В Нова 3еландия стратегията беше елиминация от самото начало. 3а тази цел беше наложен строг контрол върху границите, който продължава да е в сила, и локдаун в края на март 2020 г., който продължи до началото на май, след като целта беше постигната.
Оттогава насам и там имаше пробиви в карантинната система - през август, ноември и февруари, но те бяха моментално потушавани с краткосрочен локализиран локдаун. И отново, там ресторантите, дискотеките и стадио- ните са пълни и никой не носи маски.
Тайван
Тайван е пример за това как, ако се действа рано и решително, няма нужда дори от локдаун - там се наложи контрол върху границите и работеща система за проследяване на контакти много рано в хода на пандемията, което доведе до това, че в нито един момент там не се премина от отделни "клъстъри" до това, да има "вълна".
Ако целият останал свят беше действал толкова решително по същото време, и там можеше да се мине без локдауни, но тази опция вече не съществува.
Исландия
В Исландия не са се стремили открито към елиминация от началото, но в резултат на сравнителната си изолация, малко на брой население, и добрата система за карантина, проследяване на контакти и изолация, и там случаите са вече сведени почти до нула към момента, след две минивълни през 2020 г.
Фараорските о-ви
Фаръорските о-ви са с още по-малко население и още по-изолирани, което дава естествено предимство в борбата със заразата, но фактът е, че и там случаите бяха свеждани до нула вече три пъти.
Сингапур
Както и Мелбърн, Сингапур е пример за това как постоянството в борбата с вируса (в контраст с вдигането на ръце в израз на безпомощност) в крайна сметка дава резултати.
Сингапур, както и други източноазиатски държави, имаше опит от първата SARS епидемия през 2003 г., кoето даде предимство откъм ранно реагиране и наличие на готови планове за действие, системи за проследяване на контакти, и пр.
Но Сингапур също така има и работещата в обратната посока характеристика, че е централен транспортен хъб, през който минава огромно количество човешки и товарен трафик, както и че много гъсто населен град-държава.
Положението вървеше към изпускане през април и май 2020 г, когато големи огнища се появиха в общежитията за работници-имигранти (които са основно от държави като Индия, Пакистан, Бангладеш и пр., и които живеят при много висока гъстота в условия, в които социалното дистанциране е невъзможно).
Все пак чрез контрол на границите и вътрешни ограничения, епидемията беше овладяна, което показва, че дори в такива неблагоприятни откъм контрол на интродукцията и разпространението на инфекцията условия, това е възможно.
Хонг Конг
Хонг Конг също е много гъсто населен и тясно транспортно свързан с Китай. Там заветната елиминация така и все още не е достигната, но действията на местните власти са в тази насока, изполвайки много от китайските методи на локализирани локдауни и масово тестване. В резултат въпреки изключителното високата гъстота на населението, засега не се е стигнало до експлозия на случаите.
Лаос
3а Лаос няма кой знае колко информация, но официалните случаи там са много малко:
И най-вероятно там наистина няма COVID - Лаос е сравнително изолирана държава, а местното правителство следва примера на съседния Виетнам в методите за справяне с проблема. Там беше наложен локдаун в началото, който изглежда е дал резултат, след което контролът върху границите (които са директно само с други държави, които държат вируса под контрол) продължава и досега.
Тихоокеанските острови
Много от островните държави в Тихия океан затвориха границите си още в началото на пандемията, и въпреки зависимостта на техните икономики от туризма, това продължава и досега. Спорно е доколко тази доброволна изолация е "успех", но те нямат избор - те нямат медицинските ресурси да се справят със заразата, ако бъде изпусната там, а същевремнно това са един от държавите по света с най-висока честота на рискови фактори като тежко затлъстяване и съпътстващите го хронични заболявания.
Държави на път да изпуснат положението от контрол
Следващата група държави се справяха много добре с пандемията до един момент, стремейки се към елиминация, но след това там започнаха сериозни вълни, които все още не са овладени.
Тези примери ще се използват като "доказателства" за това как борбата с вируса е безпредметна, но това съвсем не е така - за пореден път, проблемите в мoмента в тези страни са резултат отчасти на пропуски в контрола върху границите на местно ниво, но най-вече на пълната абдикация на останалия свят от борбата с вируса. Ако целият свят беше следвал същата политика от самото начало, на тези държави нямаше да се налага да се борят с вируса в момента.
Куба
Куба затвори границите си в началото на април 2020 г., след това наложи сериозен локдаун, и постигна елиминация.
Зависимотта на местната икономика от туризма обаче явно е твърде голяма и не беше възможно границите да се държат затворени твърде дълго, което доведе до повторно вкарване на вируса, и от декември 2020 г. насам новите случаи са по близо 1000 на ден.
Монголия
Монголия беше една от държавите, които направиха това, което трябваше да бъде направено веднага след като Китай постави Ухан под санитарен кордон от всички - да затвори границите си с Китай моментално, което те направиха на 27-и януари 2020 г. В резултат там нямаше локална трансмисия на COVID до ноември, когато вирусът беше внесен и започна първата сериозна вълна, която за съжаление продължава да расте и в момента.
Камбоджа
Камбоджа не реагира адекватно в началото (примерно на един от заразените в началото туристически кораби му беше позволено да дебаркира в едно от пристанищата им), но въпреки това, чрез комбинация от местни ограничения и контрол на границите, до края на ноември 2020 г. там нямаше клъстъри на локална трансмисия.
Това обаче се промени и досега епидемията все още не е овладяна.
Тайланд
Тайландската икономика е изключително силно зависима от туризма, но въпреки това границите бяха затворени през по-голямата част от 2020 г. и разпространението на вируса беше овладяно много бързо в първите месеци на пандемията. В края на 2020 г. обаче вирусът беше внесен отново и това доведе до вълна от случаи, който все още не са овладяни напълно.
Държави, играещи опасна игра на балансиране върху острието на бръснача
Южна Корея и Япония често се дават като пример за успешно справяне c COVID без налагане на локдауни и тежки ограничения. Не е ясно обаче дали наистина можем да говорим за успех, тъй като реален успех е вирусът да бъде елиминиран, за да не се налага да се мисли за него повече и ако това не бъде направено, опасността от нова експлозия винаги остава. По-скоро в тези случаи става дума за успешно "изглаждане на кривата".
Южна Корея
Основата на южнокорейският модел е успешното, бързо и ефективно проследяване на контактите на заразените и ограничаването на огнищата на заразата, заедно с карантина на пристигащите и останалите стандартни мерки от този сорт. Проблемът е, че както се вижда от графиката по-долу, на всеки няколко месеца се стига до миниексплозия, която бива овладяна със затягане на ограниченията на местно ниво, и след това случаите се стабилизират, но на по-високо ниво от преди:
Ако наистина се стигне до опасност от сериозна епидемия, тотален локдаун вероятно ще бъде наложен и там, който ще даде резултат, но при ненулеви нива на заразяване опасността от изпускане на ситуацията от контрол винаги остава.
Яnония
Япония е една от мистериите на пандемията — там наистина сериозни ограничения не са налагани на местно ниво, но до мощна експлозия така и не се стигна (ако и половин милион официално заразени да не е никак малко число), въпреки примерно натъпкаността на хората като сардини в метрото в Токио. Това обикновено се обяснява с почти стопроцентовото носене на маски, но отново, докога този фин баланс ще може да бъде поддържан не е ясно.
Исторически примери
Когато по медиите населението се облъчва с пропаганда за това как няма друг начин освен това всички да се заразят с вируса, често срещан рефрен е това, как оставянето под карантина на населението, затварянето на училища и останалите ограничения били "безпрецендентни" и как никой никога в историята на епидемиологията не си бил позволявал да прави нещо подобно54. Любима фраза е това, как нямало такова нещо като карантиниране на здрави хора.
Това са абсолютна лъжи, които минават без възражение само и единственото, защото на интервюиращите журналисти им липсва комбинацията от познания по въпроса и смелост да възразят, а на по-генерално ниво тъй като населението на Европа и Северна Америка е живяло, без да му се налага да се бори с опасни инфекциозни заболявания толкова дълго, че напълно е забравило каква е реалността на такива ситуации.
Карантинират се потенциално заразните, тъй като целта е да се спре заразата. Кой е болен няма отношение. А свойствата на SARS-CoV-2 са такива - предаване без и преди да се появят симптоми - че всички са потенциално заразни, което по съвсем обективна необходимост налага тоталната карантина. Следват няколко исторически примера за това как са се овладявали огнища на зараза в съвсем не толкова далечното минало.
Едрата шарка в Югославия nрез 1972 г.
Както е добре известно, едрата шарка бива елиминирана глобално в края на 1970-те. 3а последно тя се появява в Европа през 1972 г., когато е внесена в Косово от мюсюлмани, завръщащи се от поклонение в Ирак. Последният случай на едра шарка в Югославия преди това е бил през 1930 г., и докторите там реагират много бавно тъй като са забравили как да диагностицират навреме заболяването, което води до заразяване на над 100 души (в крайна сметка има 175 случая и 35 починали55 ).
Реакцията на властите е светкавична и много подобна на тази на китайските власти спрямо Ухан - въвежда се военно положение, забранява се пътуването, блокират се пътищата, установяват се санитарни кордони около заразените квартали и села, и пр. В крайна сметка епидемията е успешно овладяна.
SARS-1 nрез 2003 г.
Много често може да се видят примери за разпространение на дезинформация и относно първия SARS вирус от 2003 г., примерно това как бил изчезнал от само себе си5б (същото може да се чуе и за MERS, който пък дори не е и изчезнал).
Истината е съвсем различна - SARS-CoV-1 беше елиминиран активно и с големи усилия, включващи затваряне на училища, проверки за температура по пътища, входове на сгради и граници, и дори локални локдауни57. Просто задачата тогава беше улеснена от липсата на асимптоматично и пресимптоматично предаване, което не наложи тотални локдауни, каквито не можеха да бъдат избегнати в случая със SARS-CoV-2.
SARS-CoV-1 дори не остана само в Азия - имаше сериозно огнище и например в Торонто, но то също беше потушено. Далеч не е ясно обаче дали, ако се беше появил сега, реакцията щеше да е същата като тогава и дали и той нямаше да бъде оставен да се разпространява тъй като е "твърде трудно" да се направи нещо, за да се спре. Да се надяваме, че няма да ни се налага да тестваме тази хипотеза, но има такава възможност, ако SARS-CoV-2 еволюира като леталност в нещо сходно със SARS-CoV-1.
3а съжаление историята със SARS-1 беше отдавна забравена (ако въобще навремето мнозина са й обърнали сериозно внимание) .
Ебола в Заnадна Африка nрез 2014 г.
Още една забравена епидемия беше тази от Ебола в Гвинея, Либерия и Сиера Леоне от края на 2013 г. до 2015 г. Това беше първият случай, в който Ебола достигна гъсто населени градски центрове, и доведе до смъртта на над десет хиляди души. Налагането на социално дистанциране беше основен елемент в овладяването на епидемията и тогава. Училищата в трите държави бяха затворени в продължение на повече от година и никой не си и помисли да протестира срещу това с "аргументи" от типа на това как образованието на децата било по-важно от спирането на заразата.
Просто това стана някъде там в Третия свят, където можеше да не му се обръща внимание като нещо, което никога няма да ни засяга нас в Европа. Съответно беше бързо забравено. Но епидемията беше овладяна, и отново чрез традиционните инструменти на изолация, проследване на контакти и карантина.
_________________
55Ilic M, Ilic I. 2017. The last major outbreak of smallpox (Yugoslavia, 1972): The importance of historical reminders. Travel Med Infect Dis
56 https://trud.bg/äîö-ä-ð-àòàíàñ-ìàíãúðîâ-ïðåä-òðóä-ê/
57 https://taipeitimes.com/News/feat/archives/2020/04/19/2003734881
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари