Нека разгледаме отново от какво ниво вирусът беше елиминиран в Австралия:
Пикът на случаите (като седемдневно средно) беше от 552 случая на 5-и август. Това изцяло в щата Виктoрия, с население 6.7 милиона. От този пик вирусът беше елиминиран до края на октомври. Нека сравним случаите в България по време на спада след тежката есенна вълна от края на 2020 г.:
Както виждаме, България, чието население е сравнимо с това на щата Виктория, беше свалила случаите на 416 на ден, ниво по-ниско от това, от което той беше елиминиран в Австралия. И това след много широкото заразяване малко преди това.
Никой не може да твърди, че е невъзможно вирусът да бъде елиминиран, при положение, че имаме реален жив пример как точно това беше направено с нужното постоянство и компетентност. И тук отново се връщаме на съучастието на медиите в геноцида, извършван над българското население в момента — колко пъти сме видяли тази информация отразена на видно място в тях?
А не е само България, нека разгледаме и траектoрията на пандемията в някои от големите европейски държави.
Във Великобритания случаите бяха свалени до 552 на ден (точно толкова, колкото и в Австралия) в началoто на юли 2020 г. 3наем какво се случи след това във Великобритания (над 125,000 жертви към момента) и в Австралия.
Във Франция случаите бяха свалени до 359:
В Испания до 262:
В Италия до 175:
Т.е. все нива доста по-ниски от тези в Австралия. Нито едно от тези правителства обаче нямаше комбинацията от решителност, независимост, компетентност и загриженост за собственосто си население, за да доведе задачата до нужния край, и виждаме какви са резултатите в момента.
Цивилизационни избори
Вместо това се върви точно в обратната посока.
Да припомним какво се прави в Китай — хора в хазмат костюми те посрещат на границата и те откарват в карантинен хотел, след което трябва да стоиш там и да се тестваш многократно в продължение на седмици, да си инсталираш приложение за проследяване на контакти на телефона, да минаваш проверки за температура навсякъде и т.н.
В България проследяването на контакти на практика престана още лятото, а след това всякакви елементи на дори привидно опитване да се контролира заразата бяха един по един зачеркнати. Да припомним, че в началото за оздравял се считаше човек, който е дал два поредни негативни теста за COVID. Това беше изоставено и се мина на две седмици карантина, след която човек се освобождаваше от нея без тест. Пo-късно карантината беше намалена на 10 дена, но дали изобщо някой я и следи не е ясно. 3а контрол върху границите не може и да се говори — чартърните полети до 3анзибар са просто подигравка със самата идея за нещо такова.
Общият цивилизационен срив на българското общество, резултат на който е тази абдикация на държавата от нейните фундаментални зацължения към опазването на живота и здравето на гражданите си, е широко дискутиран вече дълги години.
Считаше се обаче, че в държавите, които следваме като пример за подражание в 3ападна Европа и Северна Америка, такова гниене няма. Но ето че се оказва, че доминацията над държавата от страна на частни икономически интереси я е изпразнила от способност (и както изглежда и от желание) да реагира на кризи до такава степен, че и там положението не е кой знае колко по-добро.
Което ни води до най-сериозния генерален аспект на проблема c COVID.
Основно постижение на индустриалната цивилизация, започнало с първите ваксинации срещу едрата шарка в края на 18-и век, и постигнато с титанични усилия през следващите два века, беше победата над инфекциозните заболявания. От средата на 20-и век на жителите на Европа, Северна Америка и няколко други привилигеровани кътчета на света не им се налагаше да се тревожат и дори да мислят сериозно за заразни болести (освен венерическите такива). Това положение контрастираше рязко с живота в т.нар Трети свят, където заразните и паразитни болести продължаваха да бъдат всекидневен бич за техните обитатели.
И това беше една от основните разлики между "Първия" и "Третия" свят.
В момента обаче се сблъскваме с ужасяващата ситуация, в която на населението на "Първия" свят му бяха представени като единствени възможни опциите SARS- CoV-2 да стане ендемичен вирус или десетки милиони хора да останат без работа и препитание, но това да не помогне особено за елиминацията на вируса. И в резултат широки слоеве от обществото приеха ендемичността на вируса като неизбежна.
До известна степен това е поради липса на разбиране на сериозността на положението, в резултат на отказа на голяма част от научната общественост да осъзнае и след това да каже открито истината и отказа на медиите да отрази това осъзнаване. Но това не променя последствията, които са, че ендемичността на вируса означава сриване на същите тези широки обществени маси от състояние на съществуване в Първия свят към такова от Третия свят.
Нека отново се върнем на въпроса какви ще са последствията за индивида от прекарването на COVID десетина пъти, дори и да е в млада възраст и добро физическо състояние в началото на тази серия? Да, няколко от тези епизода може да са леки и асимптоматични, но дори едно сериозно преболедуване е достатъчно да остави трайни и необратими поражения върху белите дробове, сърцето, нервната система и други вътрешни органи, а няколко сериозни преболедувания ще доведат до натрупване на тези поражения едно върху друго. До момента на един умрял от COVID ce падат средно около 10 години загубен живот59, т.е. средностатистическата жертва на COVID cи e заминала от този свят десетилетие по-рано, отколкото би живяла без COVID, което например в САЩ вече е довело до редукция на средната продължителност на живота с 1.13 години 60. Нека отново да подчертаем дълбоко, че това е само при първото заразяване и при заразяване само на не повече от 15% от популацията (към момента на цитираното изследване).
Какво ще стане при многократно заразяване на цялата популация?
Ако някой си мисли, че една сериозна редукция на продължителността на живота е невъзможна, то това е дълбока заблуда, произтичаща от гореспоменатата липса на историческа памет в резултат на вече дълги десетилетия живот в условия на пълен епидемиологичен комфорт.
Продължителността на живота е под 60 гoдини в редица държави в Африка и беше и под 50 за не малко от тях до съвсем скоро. А примери за рязка
редукция в тези стойности в резултат на инфекциозни заболявания има съвсем пресни — HIV епидемията доведе до спад в продължителността на живота от порядъка на 10-20 години в държави като Ботсвана, 3имбабве, Лecoтo и Свазиленд (в Свазиленд и Лecoтo например тя слезе от 61 години през 1989 г. до 42.5 години през 2002 г.).
Проява на самоубийствено високомерно мислене е да се мисли, че нищо подобно не може да ни се случи в резултат на широкото разпространение на други патогени.
В този смисъл подходът към COVID e истински цивилизационен избор и ще дефинира кои региони принадлежат реално към цивилизования свят през 21-и век и кои не.
***
Авторът Георги К. Маринов е български учен, който работи в Департамента по генетика в елитния американски университет в Станфорд.
Статията е публикувана с любезното разрешение на автора.
__________________
59Quast T, Andel R, Gregory S, Storch EA. 2020. Years of life lost associated with COVID-19 deaths in the United States. J Public Health(Oxf) 42(4):717722.
60Andrasfay T, Goldman N. 2021. Reductions in 2020 US life expectancy due to COVID-19 and the disproportionate impact on the Black and Latino populations. Proc Natl Acad Sci U S A 118(5):e2014746118
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари