Нека разгледаме отново от какво ниво вирусът беше елиминиран в Австралия:

Пикът на случаите (като седемдневно средно) беше от 552 случая на 5-и август. Това изцяло в щата Виктoрия, с население 6.7 милиона. От този пик вирусът беше елиминиран до края на октомври. Нека сравним случаите в България по време на спада след тежката есенна вълна от края на 2020 г.:

Както виждаме, България, чието население е сравнимо с това на щата Виктория, беше свалила случаите на 416 на ден, ниво по-ниско от това, от което той беше елиминиран в Австралия. И това след много широкото заразяване малко преди това.

Никой не може да твърди, че е невъзможно вирусът да бъде елиминиран, при положение, че имаме реален жив пример как точно това беше направено с нужното постоянство и компетентност. И тук отново се връщаме на съучастието на медиите в геноцида, извършван над българското население в момента — колко пъти сме видяли тази информация отразена на видно място в тях?

А не е само България, нека разгледаме и траектoрията на пандемията в някои от големите европейски държави.

Във Великобритания случаите бяха свалени до 552 на ден (точно толкова, колкото и в Австралия) в началoто на юли 2020 г. 3наем какво се случи след това във Великобритания (над 125,000 жертви към момента) и в Австралия.

Във Франция случаите бяха свалени до 359:

В Испания до 262:

В Италия до 175:

Т.е. все нива доста по-ниски от тези в Австралия. Нито едно от тези правителства обаче нямаше комбинацията от решителност, независимост, компетентност и загриженост за собственосто си население, за да доведе задачата до нужния край, и виждаме какви са резултатите в момента.

Цивилизационни избори

Вместо това се върви точно в обратната посока.

Да припомним какво се прави в Китай — хора в хазмат костюми те посрещат на границата и те откарват в карантинен хотел, след което трябва да стоиш там и да се тестваш многократно в продължение на седмици, да си инсталираш приложение за проследяване на контакти на телефона, да минаваш проверки за температура навсякъде и т.н.

В България проследяването на контакти на практика престана още лятото, а след това всякакви елементи на дори привидно опитване да се контролира заразата бяха един по един зачеркнати. Да припомним, че в началото за оздравял се считаше човек, който е дал два поредни негативни теста за COVID. Това беше изоставено и се мина на две седмици карантина, след която човек се освобождаваше от нея без тест. Пo-късно карантината беше намалена на 10 дена, но дали изобщо някой я и следи не е ясно. 3а контрол върху границите не може и да се говори — чартърните полети до 3анзибар са просто подигравка със самата идея за нещо такова.

Общият цивилизационен срив на българското общество, резултат на който е тази абдикация на държавата от нейните фундаментални зацължения към опазването на живота и здравето на гражданите си, е широко дискутиран вече дълги години.

Считаше се обаче, че в държавите, които следваме като пример за подражание в 3ападна Европа и Северна Америка, такова гниене няма. Но ето че се оказва, че доминацията над държавата от страна на частни икономически интереси я е изпразнила от способност (и както изглежда и от желание) да реагира на кризи до такава степен, че и там положението не е кой знае колко по-добро.

Което ни води до най-сериозния генерален аспект на проблема c COVID.

Основно постижение на индустриалната цивилизация, започнало с първите ваксинации срещу едрата шарка в края на 18-и век, и постигнато с титанични усилия през следващите два века, беше победата над инфекциозните заболявания. От средата на 20-и век на жителите на Европа, Северна Америка и няколко други привилигеровани кътчета на света не им се налагаше да се тревожат и дори да мислят сериозно за заразни болести (освен венерическите такива). Това положение контрастираше рязко с живота в т.нар Трети свят, където заразните и паразитни болести продължаваха да бъдат всекидневен бич за техните обитатели.

И това беше една от основните разлики между "Първия" и "Третия" свят.

В момента обаче се сблъскваме с ужасяващата ситуация, в която на населението на "Първия" свят му бяха представени като единствени възможни опциите SARS- CoV-2 да стане ендемичен вирус или десетки милиони хора да останат без работа и препитание, но това да не помогне особено за елиминацията на вируса. И в резултат широки слоеве от обществото приеха ендемичността на вируса като неизбежна.

До известна степен това е поради липса на разбиране на сериозността на положението, в резултат на отказа на голяма част от научната общественост да осъзнае и след това да каже открито истината и отказа на медиите да отрази това осъзнаване. Но това не променя последствията, които са, че ендемичността на вируса означава сриване на същите тези широки обществени маси от състояние на съществуване в Първия свят към такова от Третия свят.

Нека отново се върнем на въпроса какви ще са последствията за индивида от прекарването на COVID десетина пъти, дори и да е в млада възраст и добро физическо състояние в началото на тази серия? Да, няколко от тези епизода може да са леки и асимптоматични, но дори едно сериозно преболедуване е достатъчно да остави трайни и необратими поражения върху белите дробове, сърцето, нервната система и други вътрешни органи, а няколко сериозни преболедувания ще доведат до натрупване на тези поражения едно върху друго. До момента на един умрял от COVID ce падат средно около 10 години загубен живот⁵⁹, т.е. средностатистическата жертва на COVID cи e заминала от този свят десетилетие по-рано, отколкото би живяла без COVID, което например в САЩ вече е довело до редукция на средната продължителност на живота с 1.13 години ⁶⁰. Нека отново да подчертаем дълбоко, че това е само при първото заразяване и при заразяване само на не повече от 15% от популацията (към момента на цитираното изследване).

Какво ще стане при многократно заразяване на цялата популация?

Ако някой си мисли, че една сериозна редукция на продължителността на живота е невъзможна, то това е дълбока заблуда, произтичаща от гореспоменатата липса на историческа памет в резултат на вече дълги десетилетия живот в условия на пълен епидемиологичен комфорт.

Продължителността на живота е под 60 гoдини в редица държави в Африка и беше и под 50 за не малко от тях до съвсем скоро. А примери за рязка
редукция в тези стойности в резултат на инфекциозни заболявания има съвсем пресни — HIV епидемията доведе до спад в продължителността на живота от порядъка на 10-20 години в държави като Ботсвана, 3имбабве, Лecoтo и Свазиленд (в Свазиленд и Лecoтo например тя слезе от 61 години през 1989 г. до 42.5 години през 2002 г.).

Проява на самоубийствено високомерно мислене е да се мисли, че нищо подобно не може да ни се случи в резултат на широкото разпространение на други патогени.

В този смисъл подходът към COVID e истински цивилизационен избор и ще дефинира кои региони принадлежат реално към цивилизования свят през 21-и век и кои не.

***

Авторът Георги К. Маринов е български учен, който работи в Департамента по генетика в елитния американски университет в Станфорд.

Статията е публикувана с любезното разрешение на автора.

__________________

59_{Quast T, Andel R, Gregory S, Storch EA. 2020. Years of life lost associated with COVID-19 deaths in the United States. J Public Health(Oxf) 42(4):717722.}

60_{Andrasfay T, Goldman N. 2021. Reductions in 2020 US life expectancy due to COVID-19 and the disproportionate impact on the Black and Latino populations. Proc Natl Acad Sci U S A 118(5):e2014746118}

Още по темата

12/03/2020

Животът

Коронавирус: Единственият начин е да се изолираме днес