От вокализации към комуникация: Нов поглед върху произхода на езика

Ваня Милева Последна промяна на 12 май 2025 в 00:00 2800 0

две Шимпанзета

Кредит Liran Samuni, Taï Chimpanzee Project
Шимпанзетата Асанти и Акуна издават звуци. Ново проучване показва, че дивите шимпанзета използват разнообразни комбинации от звуци, за да разширят комуникацията си.

Ново проучване разкрива, че дивите шимпанзета комбинират вокалните си звуци по структуриран начин, за да създават нови или по-специфични значения, наподобяващи ключови характеристики на човешкия език. Изследователи са документирали над 12 000 звуци от шимпанзета в Кот д'Ивоар и са установили, че те образуват поне 16 различни комбинации от два звука.

Тези комбинации следват езикови модели, като например добавяне, изясняване или дори промяна на значения, отразявайки композиционните и идиоматични структури, открити в човешкия синтаксис. Констатациите оспорват дългогодишните схващания, че комуникацията при големите маймуни е емоционално фиксирана, което предполага, че корените на езика може да се проследят до нашия общ прародител.

Хората са единственият вид на Земята, за който е известно, че използва език. Те правят това, като комбинират звуци в думи и думи в изречения, създавайки безкрайни значения.

Този процес се основава на езикови правила, които определят как значението на звуците се разбира в различните изречения. Например, думата "маймуна" може да се комбинира с други думи, за да образува композиционни изречения, които добавят значение: "маймуната яде" или добавят характеристика: "голяма маймуна", и некомпозиционни идиоматични изречения, които създават напълно ново значение: "върви, маймуно". Ключов компонент на езика е синтаксисът, който определя как редът на думите влияе върху значението, например как "върви, маймуно" и "маймуната върви" предават различни значения.

Един фундаментален въпрос в науката е да се разбере откъде произлиза тази изключителна способност да изградиш и употребяваш език.

Изследователите често използват сравнителния подход, за да проследят еволюционния произход на човешкия език, сравнявайки призивите на други животни, особено на примати, с тези на хората.

За разлика от хората, другите примати обикновено разчитат на единични призиви (наричани типове вокализации) и докато някои видове комбинират звуци, тези комбинации са само няколко на вид и служат най-вече за предупреждаване на други за наличието на хищници.

Това предполага, че техните комуникационни системи може да са твърде ограничени, за да бъдат предшественик на сложната, отворена комбинаторна система, каквато е човешкият език.

Възможно е обаче да нямаме пълна представа за езиковите възможности на най-близките ни живи роднини, особено как те биха могли да използват комбинации от повиквания, за да разширят значително значението си.  

Изучаване на значението на призивите на шимпанзетата

Изследователите са записали хиляди вокализации от три групи диви шимпанзета в Национален парк Тай в Кот д'Ивоар.Кредит: Liran Samuni, Taï Chimpanzee Project

Изследователи от Институтите Макс Планк за еволюционна антропология и за когнитивни и мозъчни науки в Лайпциг, Германия, и от Центъра за когнитивни невронауки Марк Жанерод (CNRS/Université Claude Bernard Lyon 1) и Изследователския център по неврология (CNRS/Inserm/Université Claude Bernard Lyon 1) в Лион, Франция, са регистрирали хиляди вокализации от три групи диви шимпанзета в Националния парк Тай в Кот д'Ивоар.

Те изследвали как значенията на 12 различни звуци на шимпанзета се променят, когато са комбинирани в комбинации от два звука.

"Генерирането на нови или комбинирани значения чрез комбиниране на думи е отличителен белег на човешкия език и е изключително важно да се проучи дали подобен капацитет съществува и при най-близките ни живи роднини, шимпанзетата и бонобото, за да се дешифрира произходът на човешкия език", коментира Катрин Крокфорд (Catherine Crockford), старши автор на изследването.

"Записването на вокализациите на шимпанзетата в продължение на няколко години в естествената им среда е от съществено значение, за да се документират пълните им комуникативни възможности, задача, която става все по-предизвикателна поради нарастващите човешки заплахи за популациите на дивите шимпанзета", отбелязва Роман Витиг (Roman Wittig), съавтор на изследването и директор на проекта Taï Chimpanzee.

Сложната комуникационна система на шимпанзетата

Записани са 4323 призиви при 53 диви шимпанзета и са сравнени събитията, при които шимпанзетата издават вокални комбинации от два звука (биграми), с тези, предизвикващи компонентните звуци.

Проучването разкрива четири начина, по които шимпанзетата променят значенията, когато комбинират единични звуци в 16 различни комбинации от два звука, аналогично на ключовите езикови принципи в човешкия език.

Шимпанзетата са използвали композиционни комбинации, които добавят значение (напр. A = хранене, B = почивка, AB = хранене + почивка) и са изяснявали значението (напр. A = хранене или пътуване, B = агресия, AB = пътуване).

Те също така са използвали некомпозиционни идиоматични комбинации, които създават изцяло нови значения (напр. A = почивка, B = принадлежност, AB = вмъкване).

Важно е да се отбележи, че за разлика от предишни проучвания, които са докладвали предимно комбинации от звуци в ограничени ситуации, като например срещи с хищници, шимпанзетата в това проучване са разширили значенията си чрез гъвкавата комбинация от повечето си единични звуци в голямо разнообразие от комбинации от звуци, използвани в широк спектър от контексти.

"Нашите открития показват силно генеративна система за вокална комуникация, безпрецедентна в животинското царство, което отразява скорошни открития при бонобо, предполагащи, че сложни комбинаторни способности вече са били налице в общия прародител на хората и тези два вида големи маймуни", разказва Седрик Жирар-Бутоз (Cédric Girard-Buttoz), първи автор на изследването.

"Това променя възгледите от миналия век, които смятаха комуникацията при големите маймуни за фиксирана и свързана с емоционалните състояния и следователно неспособна да ни каже нищо за еволюцията на езика."

"Вместо това виждаме ясни индикации, че повечето видове призиви в репертоара могат да променят или комбинират значението си, когато се комбинират с други видове призиви."

"Сложността на тази система предполага, че или наистина има нещо специално в комуникацията на хоминидите – че сложната комуникация вече се е появявала при последния ни общ прародител, споделян с най-близките ни живи роднини – или че сме подценили сложността на комуникацията и при други животни, което изисква по-нататъшно проучване."

Шимпанзетата са използвали всеки механизъм в няколко вокални комбинации от два звука в широк спектър от ежедневни събития. Тази комбинаторна система позволява кодирането на много повече значения, отколкото има типове обаждания.

Подобна система при животни никога не е била документирана и може да е преходна между рудиментарни системи и системи с отворен край, като човешкия език.

Предично изследване от 2020 година установи, че градивните елементи на човешкия език са съществували преди поне 40 милиона години, много преди еволюционният клон на хората да се отдели от шимпанзетата. Всъщност последният общ прародител на човечеството с другите примати е развил способността да открива връзките между групите звуци, основополагащо умение за разбиране на езика, според новото проучване.

Справка:Cédric Girard-Buttoz, Christof Neumann, Tatiana Bortolato, Emiliano Zaccarella, Angela D. Friederici, Roman M. Wittig, Catherine Crockford. Versatile use of chimpanzee call combinations promotes meaning expansion. Science Advances, 2025; 11 (19) DOI: 10.1126/sciadv.adq2879

Източник: The origins of language, Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !