2015-та също бе ознаменувана от епохално постижение, подобно на изминалата, която бе годината на историческото кацане на комета.
През тази изминаваща година се случи епичното прелитане на космическия апарат НАСА, New Horizons, само на 12,5 хил. км от тайнствения Плутон.
А продължилите и през 2015 година изследванията на Марс дадоха повод на две извънредни пресконференции на американската космическа агенция, на които ни съобщиха, че на Марс и сега има вода в течно състояние и как Червената планета е загубила атмосферата си.
Пак на извънредна пресконференция тази година бе съобщено и за откриването на много подобна на Земята екзопланета.
И през 2015-та Европейската космическа агенция (ЕКА) продължи изследването на кометата Чюрумов-Герасименко, макар и само от орбиталния апарат "Розета". Привлякоха внимание и постиженията на новите космически сили - Индия, Китай.
Японските изследователи ни удивиха с героичното влизане в орбита на авариралия апарат "Акацуки". А на Международната космическа станция всичко бе нормално, макар че полетите до нея бяха разредени с няколко инцидента.
Да започнем представянето на тази наситена с космически постижения година с:
Откриването на нови хоризонти
Плутон в цвят. Снимка: NASA / JHU-APL / SWRI
New Horizons влезе в историята като най-скоростният апарат, пускан някога от хората. Той ще е първият и дълго време ще бъде единственият, приближил се толкова близо до планетата джудже. Впрочем, мнението на Алън Стърн, ръководителят на мисията е много красноречиво: "Глупости!".
Наистина, малко обидно е да се нарече Плутон "джудже", той вече не е някаква си безлична скучна далечна точица, а планета със сложен релеф и геоложка активност и успя да ни изненада с много неща - че има "сърце", синьо небе, ледници и криовулкани и дори облачна опашка от азотни йони. И след камарата данни и зашеметяващи снимки с невероятна резолюция, има още много за изпращане, чак до средата на 2017 година. А New Horizons има вече друга цел в Пояса на Кайпер.
Солената вода на Марс
Тези тъмни, тесни, стометрови ивици, наречени Recurring Slope Lineae - RSL са формирани от съвременната течаща вода. Планетолозите откриват хидратирани соли по склоновете на кратера Хейл, потвърждаващи хипотезата, че ивиците наистина са образувани от течна вода. Снимка: NASA/JPL/University of Arizona
Но може би най-важното научно откритие за 2015-та, засягащо планетите в Слънчевата система е констатацията, че по повърхността на Марс и сега текат сезонни потоци течна вода.
"Канали", оврази и бразди върху многобройни снимки на Червената планета свидетелстват, че някога на нея е имало вода. Но сега данните от инструментите на сондата Mars Reconnaissance Orbiter (MRO, "Марсиански орбитален разузнавач") показаха, че овразите съвсем не са наследство от древни времена, а тъмните ивици върху повърхността на Червената планета са потоци силно солена вода, а високата концентрация на соли им дава възможност да останат течни на студената планета.
Наука ОFFNews публикува подробна статия на Алфред Макюън "Солената вода на Марс", един от докладващите на пресконференцията, обявила откритието.
Как Марс загуби атмосферата си
След една година изучаване на Марс от космическия кораб MAVEN се установи, че слънчевият вятър отвява всяка секунда по 100г от атмосферата на Червената планета. Това бе съобщено на пресконференцията на 5 ноември 2015 на учени от НАСА. Освен това някога е имал магнитно поле, но ядрото му се е охладило и така магнитното му поле е отслабнало, а с това и защитата му. Без защита планетата губи и атмосферата, и водата си преди около 3,7 млрд. години.
Разгаданите загадки на Церера
Този начин на представяне на кратера Occator на Церера във "фалшиви" цветове показва разликите в състава на повърхността. Снимка: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA
През февруари космическият апарат Dawn пристигна на планетата-джудже Церера - най-голямото тяло в астероидния пояс между Марс и Юпитер и най-малката планета-джудже в нашата слънчева система. Благодарение на данните от сондата НАСА, някои от добре пазените тайни на планетата джудже Церера са разкрити: една от тези разгадани загадки е произхода на мистериозните ярки петна, които с срещат по цялата повърхност на планетоида - те са блестят заради разкрития от бомбардиращите Церера метеорити подземен слой, съдържащ воден лед, наситен със соли на магнезиев сулфат. Интересно разкритие бе, че наличието на богати на амоняк глини, което повдига нови въпроси за начина на формиране на самата Церера.
Меркурий с огромното желязно сърце
Цветно изображение на Меркурий: Снимка: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington
В края на април апаратът Messenger на НАСА се вряза в Меркурий, приключвайки с своето 10-годишно пътуване, но преди това мисията Messenger (MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging) даде на научния свят няколко удивителни открития.
Гейзерите на Енцелад и другите странни екземпляри от семейството на Сатурн, наблюдавани от "Касини"
Снимка: wikipedia
През 1997 НАСА, Европейската космическа агенция и отделно Италианската космическа агенция изпратиха към Сатурн сондата "Касини-Хюйгенс". От декември 2004 г. апаратът, достигайки системата на Сатурн, се разделели на две. Хюйгенс, едната част от комплекса, се отправи към Титан (наречена на името на откривателя на спътника). а "Касини" стана орбитална станция, първият изкуствен спътник на Сатурн, който се присъедини към останалите 62 естествени спътници на Сатурн.
А Луните на Сатурн се оказаха много интересен обект на изследване.
Сегашното състояние на Титан, например, е близо до Земята преди около 4 милиарда години, когато на нашата планета се е зараждал животът, а учените на НАСА установиха, че подобно на Марс, тази най-земеподобна планета от Слънчевата система не е в състояние да се предпази от въздействието на слънчевия вятър. Апаратът изпрати снимки на спътниците Рея и Мимас, пухкавия Хиперион и Тетида със странните ивици, двуликият Япет и разбира се, най - голямо внимание отдели на Енцелад с фантастичните му гейзери.
Гейзерите на Енцелад се подхранват от глодален океан под леда. NASA/JPL-Caltech
Благодарение на данните, изпратени от "Касини" се установи, че под ледената кора на Енцелад се крие не просто локално море, а цял глобален океан, по чието дъно има много геотермални извори. А на 29 октомври 2015 апаратът се гмурна, извършвайки успешно ниско прелитане над спътника само на 30 мили (49 км) над южната му полярна област.
Последната фаза от живота на сондата с името "Големият финал" (Grand Finale), определено чрез гласуване сред посетителите на сайта на НАСА, ще започне в края на 2016. "Касини" ще направи серия от потенциално опасни маневри, които ще позволят на астрономите да наблюдават Сатурн и неговите спътници от нови ъгли. Краят на мисията ще бъде спускането на "Касини" върху Сатурн, а сондата ще събере уникални данни за структурата и физичните свойства на слоевете на атмосферата на планетата.
Розета, Фила и драмата на кометата Чюрумов-Герасименко
Снимка: ESA / ATG Medialab / Rosetta / NavCam
На 12-ти ноември 2014 се състоя историческо събитие – първото меко кацане на космически апарат на повърхността на комета. Въпреки че при самото кацане модулът "Philae" отскочи от повърхността на кометата и възникналите от това по-нататъшни проблеми, тази дата влезе в историята на съвременната космонавтика. През 2015 апаратът "Philae" се събуди, но за кратко, а следващите опити за връзка бяха неуспешни. И когато надеждата почти ни напусна, "Philae" отново даде признаци на живот. Финландският метеорологичен институт, една от организациите, които участват в програмата, през нощта на 22 декември съобщи, че радиопредавателят Philae се е включил и предал пакет с данни.
Апаратът Philae на кометат - концепция на художник. Илюстрация: ЕКА
Сондата "Розета" преживя перихелия, най-близката точка до Слънцето на кометата Чурюмов-Герасименко, на 13 август. Това бе свързано с мощни фойерверки на повърхността на небесното тяло. Цяла година орбиталният апарат изпращаше невероятна поредица от снимки с помощта на камерите NAVCAM и OSIRIS (които вече са достъпни). Сондата бе по време на преминаването на перихелия на по-безопасно разстояние, а в края на октомври "Розета" се приближи към кометата. Изследването на данните и изображенията донесоха много интересни открития: ядрото на кометата 67P не е намагнетизирано, а от слънчевия вятър я пази плътният газов облак около нея, намерени са сложни молекули, които могат да бъдат ключови градивни елементи на живота, а също и молекулен кислород - за пръв път на комета. Някои дори предположиха, че може да има живи организми на кометата, но любителите на сензации никой не може да спре.
Екзопланетите - братовчеди и по-далечни роднини на Земята
Един от методите за наблюдение на екзопланета, е като наблюдавате нейния "пасаж" пред съответната звезда.
Екзопланетите са планети извън нашата Слънчева система, които се въртят около звезда в подобна на нашата система от планети. Търсенето на такива тела е свързано с надеждата да се намерят следи от извънземен живот или поне изследвайки ги да научим повече на миналото и бъдещето на собствената ни планета.
Благодарение на космическия телескоп "Кеплер" на НАСА бяха открити стотици екзопланети, а още хиляди чакат потвърждене. На 23 юли НАСА съобщи, че по данни на "Кеплер" е открита първата планета с размер, близък до земния в "обитаемата зона" около подобна на Слънцето звезда. По-късно получавахме още и още информация за други екзопланети, скалисти или не, с атмосфера до слънца, подобни на нашето или червени джуджета и все по-близки и по-близки до Земята като последно откритата е само на 14 светлинни години, което е "на една крачка" в мащабите на космоса.
Тази година се навършиха 25 години от изстрелването на космическия телескоп Хъбъл и се взе решение за изстрелването на неговия наследник - космическия телескоп "Джеймс Уеб", който трябва да започне работа през 2018.
Японското чудо "Акацуки" успешно влезе в орбитата на Венера
През изминалата година японците доказаха, че са упорит народ и не се отказват лесно - един крехък космически апарат, с тегло колкото стара автоматична пералня, сериозно аварирал, бе върнат към работа на 7 декември. При това човекът, който измисли как да стане това и който изчисли траектарията му е нежна 35-годишна японка (Съдбата на авариралия японски апарат е в ръцете на 35-годишна жена). Корабът "Якацуки" извърши космически подвиг, след като основният тласкащ двигател стана безполезен, само с помощта на маневрените двигатели той успя да влезе в орбита около Венера, а инструментите му започнаха да изпращат първите снимки и данни на нощната красавица (Японският аварирал апарат Акацуки успешно влезе в орбита около Венера).
Ракетите за многократно използване
На 23 ноември 2015 ракетата New Shepard с капсула със същото име излетя вертикално от космодрум в Тексас, достигна височина от 100,5 км и се приземи на зоната за кацане на разстояние от 1,4 метра от целната точка, а капсулата се приземи с помощта на парашут.
Перфектното кацане на първата степен на ракетата Falcon 9 на компанията на Илон Мъск SpaceX на 22 декември пък бе красив завършек на космическите постижения за тази година.
Тези постижения на SpaceX и New Shepard, ако се затвърдят като практика, може да предизвикат революция в цялата космическа индустрия.
Индия стартира първия си космическия телескоп, а Китай - апарат за изследване на тъмната материя
По традиция индийските проекти са с поръдък по-евтини от аналозите им от Европа и САЩ. Космическият телескоп Астрономическият сателит AstroSat, който стартира на 28 септември от космодрума на остров Шрихарикота в Бенгалския залив, не прави изключение с нищожните си 45 милиона. AstroSat ще проучва рентгеновите бинарни звезди в оптичния, рентгенов и ултравиолетов диапазон и вече е започнал да изпраща данни.
Китайците на 17 декември пък изпратиха на орбита от около 500 км над повърхността на Земята сателита DAMPE (Dark Matter Particle Explorer), който ще изследва тъмната материя. Първите данни се очакват през първата половина на 2016.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21272
1
02.06 2017 в 21:58
Последни коментари