08 май 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Древни геноми проследяват произхода и упадъка на скитите

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 март 2021 в 00:08 42340
Фрагмент от скитски златен гребен. Ермитаж Снимка: Wikimedia Commons

Обикновено смятани за жестоки конници воини, скитите са множество култури от желязната епоха, които управляват евразийската степ, играейки важна роля в евразийската история. Ново проучване анализира данните за целия геном за 111 древни хора от Централноазиатската степ от първите хилядолетия пр.н.е. Резултатите разкриват нови прозрения за генетичните събития, свързани с произхода, развитието и упадъка на легендарните скити.

Поради връзките и конфликтите си с основните съвременни цивилизации на Евразия, скитите имат легендарен статус в историографията и популярната култура. Скитите са оказали голямо влияние върху културите на своите могъщи съседи, разпространявайки нови технологии като седла и други подобрения в конната езда. Древните гръцки, римски, персийски и китайски империи са оставили множество източници, описващи от тяхна гледна точка обичаите и практиките на страшните конни воини, дошли от вътрешните земи на Евразия.

Анализът на древната ДНК на евразийските номади на международния екип изследователи дава информация за формирането на скитската и сарматската общности, както и за упадъка на тези култури. Тъй като не са имали писмен език, произходът на евразийските номади - скитите и сродните им сармати - е забулен в мистерия. Има няколко хипотези за техния произход.

Преходът от желязната епоха и формирането на генетичния профил на скитите

Новото проучване, публикувано в Science Advances, от международен екип от генетици, антрополози и археолози, ръководени от учени от Археогенетичния отдел на Института за наука за човешката история Макс Планк в Йена, Германия, помага за осветляването на историята на скитите благодарение на 111 древни генома от ключови скитски и не-скитски археологически култури от средноазиатската степ. Резултатите от това проучване разкриват, че значително генетично смесване е свързано с упадъка на уседнали групи от бронзовата епоха и възхода на скитските номадски култури през желязната епоха. Откритията им показват, че след относително хомогенното потекло на номадите от късната бронзова епоха, в началото на първото хилядолетие пр. н. е. напливите от изток, запад и юг в степта образуват нови смесени генетични пулове.

Могила 4 от некропола Елеке Сази в източен Казахстан. Кредит: Zainolla Samashev

Разнообразие от народи в Средноазиатската степ

Изследването отива още по-далеч, като идентифицира поне два основни източника на произхода на номадските групи от желязната епоха. Единият източник е от изток, от популации в Алтайските планини, които по време на желязната епоха се разпространяват смесвайки се на запад и юг, докато се придвижват. Тези генетични резултати съвпадат с времето и местоположенията на археологичните свидетелства и предполагат разширяване на популациите от района на Алтай, където се намират най-ранните скитски погребения, свързващи различни известни култури като Сака, Тасмола и Пазирик, открити в Южен, Централен и Източен Казахстан съответно. Изненадващо, групите, разположени в западните планини на Урал, произлизат от втори отделен, но едновременен източник от западен генофонд, характерен за ранните сарматски култури.

Упадъкът на скитските култури, свързан с нови генетични "вливания"

Изследването обхваща също преходния период след желязната епоха, разкривайки нови генетични смесвания и примеси. Тези събития се засилват в началото на първото хилядолетие от н.е., едновременно с упадъка и след това - изчезването на скитските култури в Централната степ. В този случай новият източен евразийски наплив е правдоподобно свързан с разпространението на номадските империи в Източната степ през първите векове сл. н. е., като номадските империи Хунну и Сиенбей, както и незначителни притоци от ирански източници, вероятно свързани с разширяването персийската цивилизация от юг.

Въпреки че много от отворените въпроси за историята на скитите не могат да бъдат разрешени само с древна ДНК, това проучване показва колко много са се променили и смесили популациите на Евразия във времето.

Справка:

Guido Alberto Gnecchi-Ruscone, Elmira Khussainova, Nurzhibek Kahbatkyzy, Lyazzat Musralina, Maria A. Spyrou, Raffaela A. Bianco, Rita Radzeviciute, Nuno Filipe Gomes Martins, Caecilia Freund, Olzhas Iksan, Alexander Garshin, Zhassulan Zhaniyazov, Bakhytzhan Bekmanov, Egor Kitov, Zainolla Samashev, Arman Beisenov, Natalia Berezina, Yakov Berezin, András Zsolt Bíró, Sándor Évinger, Arman Bissembaev, Gaziz Akhatov, Aslan Mamedov, Akhan Onggaruly, Dmitriy Voyakin, Aidos Chotbayev, Yeldos Kariyev, Alexandra Buzhilova, Leyla Djansugurova, Choongwon Jeong, Johannes Krause. Ancient genomic time transect from the Central Asian Steppe unravels the history of the Scythians. Science Advances, 2021; 7 (13): eabe4414 DOI: 10.1126/sciadv.abe4414

Източник: Ancient genomes trace the origin and decline of the Scythians
Max Planck Institute for the Science of Human History


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.