15 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Къде в България са се разхождали динозаври и какви са били те

Изгубеният свят на българските динозаври

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 13 май 2019 в 00:0024480
Журналистът Мария Чернева открива презентацията. Снимка: Антон Оруш

Тази интригуваща презентация от Софийския фестивал на науката беше дело на трима лектори – гл. ас. д-р Латинка Христова, Ралица Коньовска и Владимир Николов от Националния природонаучен музей (HPM). Те ни показаха увлекателния свят на „българските динозаври“.

Първите публикувани находки за останки от динозаври, намерени в България, са потънали в научния и медиен поток. Нашата история започва с изследванията на предполагаема динозавърска кост, донесена през 2012 г. в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Тя е открита от любителя палеонтолог Андрей Цонков в един поток в Трънско. В. Николов предлага на проф. Дочо Дочев от ГГФ да разрежат костта, за да може тя бъде изучена по-добре. Изготвен е микроскопски препарат, предоставен за експертиза на известния португалски специалист по динозаврите проф. д-р Октавио Матеус. Според него костта е от брониран динозавър, анкилозавър  или дългошиест зауропод.

Находката се оказва интересна и през 2015 и 2017 г. Латинка Христова и нейните колеги предприемат две експедиции в Трънския край, за да открият самото находище и да започнат изследвания в него. При второто пътуване вниманието им привличат черни скали, а такъв цвят имат онези, богати на органика и растителни останки.


Д-р Латинка Христова. Снимкa: сайт на НПМ

Ралица Коньовска намира две парчета, като едната кост също е от поток, където се оказва и находището. През 2018 г. започват дългоочакваните разкопки. Събрани са проби, изследвани под микроскоп за полени – поленът може да се използва, за да се определят видът и възрастта на останки от дадено растение.

Сега да се върнем към костта от Трън. За нещастие тя се оказва доста „неинформативна“ и не може да осведоми на какво точно животно принадлежи. Но на помощ идват хистологичните изследвания. Костите са живи органи, макар че ние не мислим за тях като за такъв. Те се променят с възрастта, кръвоснабдени са, имат нерви, растат – всичко това се отразява на вътрешната структура. Затова един добър микроскопски пререз може да покаже историята на животното, на което е принадлежала костта. Костната матрица и нейната организация могат да покажат бързо или бавно е растяло животното. Празнините от кръвоносни съдове или нервните окончания дават информация за размерите му. А отлагането на костно вещество и броят на промените пък са показателни за възрастта на организма.

Анкилозавър. Кредит: Dinosaur Pictures and Facts, Steven Thompson

В изследването на тайнствената кост българските изследователи са подпомогнати и от самата природа – анкилозаврите и завроподите имат различна хистология и един микроскопски анализ може да покаже костта на животно от коя група динозаври принадлежи. Анализът показва най-голямо сходство с титанозавър. Екземплярът е бил полово зряло животно, но не и скелетно зряло – т.е. оставало му е да расте още малко.

Tитанозавър, но българските са били малки, не повече от 7 – 9 м. Кредит: Wikimedia Commons

В сравнение с испанските и френските си събратя българският титанозавър вероятно е бил джудже – не повече от 7 – 9 м. Европейските титанозаври поначало са с малки размери, защото са живели предимно по острови, а хранителните ресурси са били недостатъчно да поддържат животно с големи размери, поясни д-р Латинка Христова.

Според д-р Христова най-любопитното в цялото находище е костта с най-голям диаметър. Тя има в средата си голяма празнина, каквато в наши дни имат костите на птиците, а по време на кредата – и тероподите.

Тежката геоложка история на региона, в който попада България, разломите и т.н. са дали своето отражение и върху откритите през 2017 г. кости – те са фрагментарни, натрошени. Учените откриват фрагменти от раменна кост, а и два зъба от крокодиломорфи. Част от тези същества по време на мезозоя са били много разнообразни. Те също са били хищници, някои от тях са живеели изцяло на сушата. Животни, приличащи на днешните крокодили, са пасели трева. Живелите на територията на днешна България крокодиломорфи са обитавали водните пространства и са се хранели с риба. Били са дребни като размери.

Освен това д-р Христова открива край Трън и първите останки от праисторическа костенурка в България. Нейните фрагменти обаче са напукани дори повече от динозавърските кости. Костите ѝ били толкова натрошени, че на д-р Христова ѝ отнело 3 месеца да ги сглобява парченце по парченце и досега е „готова“ само част от коремното щитче на костенурката. Такава праисторическа костенурка няма никъде в района, независимо че в Румъния също са открити останки от подобни организми.

В трънското находище вероятно има и фосили от някакъв вид хадрозаври и малки растителноядни динозаври, които също са живели на днешната българска територия. Цялото трънско находище е датирано с изследванията на доц. Павлишина от колега от Софийския университет – като възраст тя го определя на около 84 млн. години.

Хадрозаврите (Hadrosaurus) са род огромни тревопасни динозаври, живеещи на стада и вървящи изправени на два крака. Кредит: Dinosaur Pictures and Facts, Asuma

Изследванията на трънските „следи“ продължават и в момента, чакаме новини, но със сигурност вече може да се каже, че то е едно от най-богатите в таксономично отношение находища на фосилни гръбначни в Европа. Напълно възможно е и да се потвърди присъствието на титанозавър в сантона (късната креда) на България. Трънското находище може да се окаже от много голямо значение за цялата европейска палеонтология, защото фосилният запис на късната креда в континента e силно разпокъсан и много ограничен – както времево, така и пространствено. Причината е, че целият мезозой и особено късната креда са време на големи геологични промени.

През това време съществува период, в който титанозаврите изчезват и има предположения за локалното им измиране. Когато бъдат добре проучени обаче, трънските фосили могат да запълнят една интересна празнина в научното знание за тези животни.

А всъщност за какво и защо се занимаваме с тази наука – палеонтологията? На този въпрос кратко и ясно отговори Владимир Николов.

Палеонтологията дава знания какво се е случило с живота на планетата ни преди десетки милиони години, а така ще знаем какви мерки трябва да вземем, за да го запазим сега, в днешното време на глобални климатични промени. Защото динозаврите са определяни като най-силни, приспособими и превъзхождащи всички други организми през своето време, но въпреки това е настъпило събитие, което те не са успели да спрат.

А напълно същото е в момента с човешкия вид в нашия свят – и ние се имаме за най-интелигентни, адаптивни и способни да оцелеем, но „това звучи странно познато“, завърши д-р Николов.

Антон Оруш, Sandacite.BG - https://www.sandacite.bg/


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.